Мозъчни тръстове в Брюксел

Джърман Маршъл Фанд (GMF) е независима американска фондация, която е посветила работата си на подобряването на трансатлантическите отношения. Тя е създадена през 1972 година в памет на плана Маршал в помощ на Европа и оттогава до 2004 година е получила от германския Бундестаг финансова подкрепа в размер на 128 милиона евро. Днес фондацията има състояние от близо 218 милиона долара. Към това се добавят дарения на правителства, фирми и други институции. Джърман Маршъл Фанд е това, което на политическия жаргон на ЕС се нарича “think tank“ - надпартийни институции, които предлагат експертни познания и идеи за развитието на политиката и икономиката. Близо десетина подобни фабрики за идеи има в момента в европейската столица. Освен Джърман Маршал Фанд към тях се числят още Европейския политически център (EPC), както и Центърът за европейски политически студии (CEPS). Има обаче и множество институции, които се кичат с името “мъзъчен тръст”, но реално само водят до инфлацията на това понятие. Това твърди Анете Хойзер – ръководителката на Фондация Бертелсман в Брюксел. Инфлационната употреба на понятието “мозъчен тръст” е само един от многото симптоми за състоянието на латентна анархия в съответните брюкселски среди. Непрекъснато се създават нови институции, някои оцеляват, други загиват. Мозъчни тръстове като фондация Бертелсман, макар да е представена в Брюксел само с едно малко бюро, се превръщат във влиятелни играчи. Един мозъчен тръст трябва да е в състояние да предлага свои съдържателни разработки – казва Джон Палмър - политически директор на Европейския политически център. Палмър от 30 години живее и работи в Брюксел. А под съдържателни разработки той разбира студии, тезиси, статии в специализирани научни издания. Рон Асмус – ръководителят на Джърман Маршал Фанд – е още по-радикален в разбиранията си относно ролята на мозъчните тръстове. “Аз се осъзнавам като политически предприемач. Моите идеи са моята стока – казва той и добавя: Брюксел е пазара, на който аз предлагам моята стока, а този пазар, както и всеки друг се регилира от търсенето и предлагането” Само че, Брюкселският пазар все още не е дотам развит, че да се регулира действително от тези два фактора. Според Рон Асмус например често пъти европейските мозъчни тръстове са прекалено боязливи да формулират необичайни, на пръв поглед абсурдни идеи. И действително американските мозъчни тръстове са по-силно развити от европейските. Това отчасти се дължи и на начина на финансирането им, което им осигурява по-голяма независимост. Освен това спонсорите могат да отчисляват дарените пари от данъците си, което прави подкрепата за тях по-привлекателна. В същото време някои европейски мозъчни тръстове получават пари от Европейската комисия. Това със сигурност приглушава желанието на експертите да изказват прекалено остри критики по адрес на мощната европейска институция.

Впрочем измерването на успеха на тези надпартийни институции е трудна задача. Един от важните индикатори е, дали броят на сътрудниците се увеличава или намалява. Успех означава също да си нещо като политически брокер за хора и идеи – казва Джон Палмър от Европейския политически център.