Музиката, която чака да я поканим в собствения си дом.

Имат ли концертите алтернатива. Как може да се избегне досадната среща с неприятни хора в неприятна обстановка без да се жертват два часа хубава музика. Или обратното – как може да се избегне досадно изпълнение, въпреки, че сте отишли на концерт с приятни хора и в прилична зала.

И двете могат да се случат често. Няма никаква гаранция. Особено за второто. Понякога се случва дори и големи имена да имат лош ден и да не оставят никакъв спомен след последното изпълнение. Музиката е и въпрос на случване. Не само на подготовка. Ето защо лично аз съм голям привърженик на музиката, записана на DVD. Няколко са предимствата. Обикновено на дискове се записват и издават само най-добрите изпълнения, можеш да си ги пуснеш когато искаш и да слушаш колкото си искаш. А най-голямото предимство е, че могат да бъдат споделяни с най-близките приятели. Понякога гледането с гостите на един хубав концерт е много по вълнуващо от разговорите, които бихте водили през това време. А и оставя много по-дълготрайни спомени за съответната среща. Знам го от опит. Не че съм присъствал много често на такива събирания, но когато това се е случвало, случката наистина си е струвала. Може би за някой е трудно да си го представят, но наистина е така. Особено когато се уцели момента и съответното DVD. Нещо като малък домашен концерт. С разликата, че изпълнителите обикновено са световни музиканти или истински легенди. А и техниката вече е толкова добра, че резултатът, който може да бъде постигнат, дори и с архивни филми е забележителен. Да видиш как Рахманинов свири свои произведения или как музицират Хайфец и Гулд е повече от вълнуващо. Дори да оставим на страна музиката – лицата им вълнуват сами по себе си. Не само, че вече не са между живите, но вече няма и такива лица…Разбира се има невероятни изпълнения и на съвременни музиканти както и изключително мощно и добро озвучаване, което постига поразяващ ефект на живо присъствие. Освен това, гледката на инструментите, съсредоточените, а понякога и погълнати лица на изпълнителите е красива сама по себе си. Когато ги гледам си давам сметка в каква голяма степен са изчезнали от всекидневния живот. Телевизиите рядко предават такива неща, а семействата в които се свири на някакъв инструмент са все по-малко. Гледката на едно виолончело буквално може да вкара съвсем друг свят в собствения ви хол. Разбира се, ако имате интерес към тази музика. Моите предпочитания са към класическата и джаза и в този смисъл „удоволствието ми е гарантирано”, както казват в телевизионните реклами. Но да оставим иронията. Съвсем сериозно бих посъветвал онези, които не са открили чара на концертите, записани на DVD да го направят в най-скоро време. А ако след това се престрашат и поканят приятели, за да гледат заедно нещо на чаша питие или след вечеря, ги уверявам, че освен приятно ще прекарат вечерта и смислено. Този вид общуване е като че ли за предпочитане в преизпълнената с всякакви, най-често, уязвяващи думи среда. Музиката, която чака да я поканим в собствения си дом.