Мъжкарството като средство за постигане на успех в политиката

Ахмадинеджад e с карате-кимоно, Путин на риболов - без риза, с изпъчени гърди и тъмни очила в стил Рамбо, Берлускони – неглиже с прозрачна бяла риза и панталон, Саркози – по шорти и медалион на шията и Буш – с гащеризон на пилот, управляващ бомбардировач. „Как президентите правят политика с фактора тестостерон и при това успешно”, пише в подзаглавието на статията, в която четем:

Последната снимка на Путин като полугол рибар не беше нито удар на папараци, нито спонтанна изява, предназначена за семейния албум, а старателно инсценирана пропаганда. Явно е, че за рекламните стратези от Кремъл е било важно да покажат не нуждата на президента от почивка, а нещо друго...Става дума за политическа символика и във времето, в което политиката се превръща все повече в пърформанс, президентите са принудени да се разголват – в прекия и в преносния смисъл.

Какво тогава иска да каже руският президент на народа си, а и на останалата част от света, пъчейки гръдния си кош, освен че е в забележителна физическа форма, както отбеляза булевардният вестник „Комсомолская правда”?

Много просто: „Вижте, майчица Русия се управлява отново от истински мъж. Отмина времето, в което нашите водачи слушаха уроци по демокрация и капитализъм със замъглени от водката мозъци, или пък когато НАТО навлезе в двора ни и международни концерни се ровеха в нашите нефтени полета. Погледнете, казва ни Путин от снимката, аз имам не само дълга въдица, но и отново функциониращи ракети с дълъг обсег на действие. Та кой казваше, че САЩ са единствената суперсила?”

Още преди години американската политоложка Синтия Инлое написа, че мъжкарството в политиката играе също толкова важна роля както суровините, търговията с оръжие и икономическите кризи. Това становище е взривоопасно не толкова със съдържанието си, колкото с все още продължаващото му табуизиране. Разбира се, че шоуто с мускулите на Путин буди присмех, само че тук става дума за нещо много по- сериозно.

Инсценирането на новия мъжкар-политик не е откритие на Кремъл. Рекламните му стратези явно са копирали конкуренцията във Вашингтон. „Тялото е посланието” – това мото на Белия дом не е било прилагано така упорито както сега в ерата на Буш-младши. Разбира се, в консервативния вариант на американската знаковост разголената горна част на тялото е табу. Незабравима обаче ще остане появата на Буш в гащеризон на пилот, управляващ бомбардировач. Тогава, през 2003-та година, на самолетоносача

Абрахам Линкълн Буш обяви доста прибързано края на войната срещу Ирак. Коланите на парашута, които препасват пилотския гащеризон на Буш подчертават силно заоблената част между президентските крака. Всички вперваха поглед там, но почти никой не посмя да го коментира.

Вярно, мъжкарското поведение е част от всекидневнието на американските президенти. Никога досега обаче, американски президент не е намирал за нужно да демонстрира мъжките си прелести пред камерата.

Най-младият представител на новия тип мъжкар в европейската политика се казва Никола Саркози. Той демонстрира гърди и златна верижка, но най-вече яките си прасци, с които явно му се иска да отскочи до висотата на най-големите, за да си говори на равни нога с тях. Авторитарното поведение на Саркози спрямо медиите, оръжейните му и ядрени сделки в името на „великата френска нация” инжектират солидна доза от мъжкия хормон тестостерон във френската политика, отбелязва вестник „Ди цайт” в тазседмичното си издание.