“Мъжът без лице”

Маркус Волф винаги е стоял в сянката на шефа на ЩАЗИ – Ерих Мийлке – при това – съвсем целенасочено. Защото само по този начин Волф успя в продължение на близо 30 години – от 1956 та до оттеглянето си от поста през 1986 година необезпокоявано да ръководи “Главния отдел Разузнаване”. Това е онзи отдел на ЩАЗИ, който се занимава с шпионажа в чужбина и най-вече в тогавашната ФРГ. В тази идеологически така далечна, но исторически, географски, езиково и културно така близка страна, агентите на Волф работят доста успешно. Легендарна известност придоби случая Гюнтер Гийом, който като личен референт на Вили Бранд е бил отговорен за шпионирането на бившия германски канцлер. Аферата доведе през 1974 година до оставката на социалдемократа и носител на нобелова награда за мир Вили Бранд. По смисъла на логиката на Маркус Волф – Гийом - също както и останалите негови около 4000 агенти – са били “разузнавачи на мира”:

“Гледал съм на работата си като на политическо поръчение от партийното ръководство , а то не подлежи на обсъждане. За мен това на времето не е било част от апарата за потискане, а поръчение за разузнаване. Нещо, което за мене е било – както във филмите от Съветския Съюз – нещо до някъде романтично, важно и почетно.”

Маркус Волф е роден през 1923 година в Хехинген – в днешната провиниця Баден-Вюртемберг. Неговият баща е лекарят и драматург Фридрих Волф, който поради еврейския си произход и комунистическите си убеждения е принуден да напусне Германия през 1933 година. Цялото семейство, сред което и брата на Маркус – Конрад – станал по-късно известен филмов режисьор – живеят до 1945 година в Съветския Съюз. Завърнал се обратно в Германия Маркус Волф първоначално работи като журналист за “Берлинер Рундфунк”. За тази радиостанция той отразява например хода на съдебните процеси от трибунала в Нюрнберг. Още в началото на 50-те години обаче той сменя попрището си.

В Западна Германия Маркус Волф е известен като “Мъжът без лице”, защото чак през 1978 година се появява първа снимка на тогавашния генерал-лейтенант от ЩАЗИ, който през 1980 година е повишен в чин генерал-полковник. Оставката на Волф през 1986 година става във време, когато тогавашният шеф на Кремъл Михаил Горбачов започва курса на реформи в Съветския Съюз, отхвърлян от ръководството на ГДР и от самия Ерих Хонекер. Няколко дни преди падането на Берлинската стена, на 4 ноември 1989 Маркус Волф говори пред близо един милион души на историческата демонстрация, свикана от творци и интелектуалци на ГДР. Той казва:

“Въпреки множащите се предупреждения от собствените ни редици, не можахме да предотвратим това, че държавното ръководство продължи да живее в свой собствен свят и не съумя да се справи със ситуацията, даже и когато хората започнаха да бягат. Това беше горчиво за нас, комунистите.”

Под освирквания Волф се опитва да призове към ново начало, при участието на германската единна социалистическа партия, която по онова време вече е загубила своя монопол над властта.

За подобно нещо обаче е станало много късно. За да избегне наказателна отговорност, Волф временно забягва към Москва, но се връща през 1991 година в Германия. В множество съдебни процеси той е осъден за различни неща, включително и за държавна измяна. Върховният съд на Германия обаче по-късно го оневинява по този пункт – поради съображения от конституционно естество. Самият Волф нарече тези съдебни процеси “правосъдие на победителите”.