Мъчениците от Варшава

На 19 април 1943 г. започва първият опит за градски бунт срещу нацисткия режим. Срещу СС се надигат евреите от Варшавското гето. То е създадено през военната 1940 година в еврейския квартал на града. Допреди вълната от депортации към лагерите на смъртта в него живеят 400 000 евреи, а след това остават едва около 60 000 души.

В началото на 1943 година райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер издава заповед за окончателното разтуряне на гетото. До този момент повечето евреи се въздържат от оказването на въоръжена съпротива - предимно по религиозни причини. Когато обаче започват последните депортации, няколкостотин от по-младите обитатели на гетото решават да грабнат оръжието.

Сам да избереш смъртта си

На 19 април 1943 г. изпратените германски военни части срещат неочаквана съпротива. Младите въстаници са били наясно колко безнадеждно е положениието им, тъй като са им липсвали оръжие, храна и подкрепления. Успяват обаче да издържат на атаките цели три седмици. Когато в началото на май германците обкръжават бункера на въстаниците, защитниците предприемат колективно самоубийство.

"Искали са сами да определят как да умрат", казва Зигмунд Степински - директор на новия варшавски музей за историята на полските евреи. Смъртта на въстаниците, според него, съдържа определено политическо послание: "С поведението си те са искали да покажат, че могат да се изправят срещу нацисткия режим", казва Степински. Примерът на варшавяни е бил последван по-късно и в други по-малки еврейски гета.

Бившият външен министър на Полша Владислав Бартошевски беше нарекъл въоръжената съпротива на евреите от Варшавското гето "романтичното въстание", имайки предвид отчайващата решителност на младите въстаници, предпочели "да умрат с оръжие в ръка, вместо да бъдат депортирани в лагерите на смъртта". Самият Бартошевски е бил концлагерист в Аушвиц-Биркенау.

Заличеният град

Групенфюрерът от СС Юрген Щрооп, натоварен с потушаването на въстанието, докладва през май 1943 година, че са били ликвидирани 56 065 евреи. Малцина оцеляват. В годините на комунизма еврейските жертви почти не се споменават. В тогавашна Полша темата е табуизирана и дори политически инструментализирана. В наши дни дебатът за отношенията между поляци и евреи е по-интензивен от когато и да било.

А оцелелите от Холокоста полски евреи се радват на това, че тяхната история ще остане жива - чрез спомените и фотографиите, изложени в новия музей, който се намира точно срещу Паметника на героите от въстанието във Варшавското гето. Гетото, което след въстанието нацистите изравняват със земята, за да не остане никакъв спомен за него.