Мюсюлманите в Германия се нуждаят от концепции за интеграция
18 юли 2005
Шефът на “Централния Съвет на мюсюлманите” в Германия Неджим Елиас беше сред първите, които осъдиха терористичните удари от Лондон. Пред медиите той заяви, че онези, които убиват невинни хора, нямат право да се кълнът в исляма. Представители и на други мюсюлмански обединения се дистанцираха от терористичните нападения в Лондон.
В същото време представители на консервативните политически среди в Германия не престават да настояват, мюсюлманите да се дистанцират от нападенията и да си сътрудничат по-активно с органите на реда. Ясно е, че Елиас и другите представители на мюсюлманите в Германия отдавна вече са се превърнали в същите медийни професионалисти, каквито са и германските политици, поради което всякакви техни изявления пред обществеността трябва да се подлагат на критичен анализ за достоверност. Същинският проблем обаче се крие другаде - във факта, че нито една от тези отделни сдружения и обединения няма правото и възможността да говори от името на всички мюсюлмани, живеещи в Германия. Защото от намиращите се в страната 3 милиона и 200 000 мюсюлмани, едва около 400 000 са организирани в ислямски сдружения. Според всички данни, студии и допитвания, голямата част от всички живеещи в Германия мюсюлмани, категорично отхвърлят ислямистките терористични атентати. Въпреки това подозрението расте – и то е взаимно. Мнозина германци са овладяни от неприятно чувство, когато срещат все повече забулени жени по улиците или чуват за нелегални училища за изучаване на корана, скрити в задните дворове на джамиите. Обратно - тъкмо младите мюсюлмани от семейства на имигранти се оплакват, че не се чувстват добре приети, или даже нещо повече – че са дискриминирани от германското общество. Във времената на висока безработица и държава, оттегляща се от социалните си ангажименти, тази проблематика крие сериозен конфликтен потенциал.
В едно не бива да има съмнение : радикалните ислямисти, които проповядват насилие, зоват към към разправа с друговерците или насъскват срещу демокрацията, трябва да срещат цялата твърдост на закона. Също така естествено е, подобно деяния - в случай на оправдани подозрения – да стават обект на професионална обсервация. Да се иска обаче тотално видеонаблюдение на всички джамии в Германия, за което настоява например баварският вътрешен министър от ХСС Гюнтер Бекщайн, би поставило всички мюсюлмани под един знаменател и даже би довело до засилване на солидарността с радикалните ислямисти.
По-важно е нещо друго: Германската държава трябва да положи значително повече усилия за да интегрира обществено мирното мнозинство от живеещите тук мюсюлмани. Нужни са политически концепции, които да гарантират на младите мюсюлмани от емигрантски семейства възможността добре да научат немския език, както и шансове за добро образование и интеграция на пазара на труда. Нужни са също така инициативи за равноправното третиране на исляма с останалите религии – християнската и юдейската. Нужни са – не на последно място - и повече инициативи от страна на мюсюлманските сдружения, как да се отворят за сътрудничество и – в случай на критични ситуации – как да си сътрудничат с германските органи за сигурност. Спрямо онези, които подстрекават в името на идеологии или насилници не бива да се проявява криворазбрана солидарност или прикриване в името на религиозната общност. Защото радикалните ислямисти вредят не само на общественото разбирателство, от което се нуждаем всички. Те вредят най-вече на имиджа на самата ислямска религия.