Мястото на сините е в центъра
28 април 2009
Поредното обединяване на сините е повод за един очевиден извод: те се цепят по-често, отколкото се обединяват, а чисто физически това значи, че влиянието им намалява. Но въпросното обединяване дава повод и за една историческа ретроспектива. Защото СДС (и производни) вече има зад гърба си почти 20-годишна история, тоест – когато възникна през декември 1989 година, тазгодишните избиратели-дебютанти още не са били родени.
Кое е лепилото на синята идея?
Всеки що-годе квалифициран наблюдател веднага ще ви каже, че „общата кръв” на сините е антикомунизмът. То СДС така и възникна: като коалиция от диво разнородни и разноезични движения и партии, които искаха просто да разбият монопола на БКП върху властта. Разбира се, към тази оперативна цел на сините непрекъснато се пришивиха и ценностни подплати: демокрация, свобода, пазарно стопанство, по-късно евроатлантическите идеи.
Но всъщност под това наметало с неговото лице и опако, „синята идея” имаше още една същност, за която рядко се говори, понеже този разговор е доста конфузен. Още от самото начало СДС се беше самопосочил като политически представител на урбанизирана България, на градските елити, на по-образованите, в крайна сметка на онова съсловие, което и до ден-днешен избягва да се самоопредели с табуизираната десетилетия наред дума „буржоазия”.
Тук се натъкваме на два огромни парадокса, които отчасти разбулват загадката на многогодишните сини мъки. Първо: въпросното съсловие, което по дефиниция симзпатизира на СДС (и производни), възникна като масово тъкмо по времето на социализма, в хода на форсираната урбанизация на страната. И второ: именно установяването на демокрацията и пазарното стопанство в България, които дълги години бяха запазената марка на сините, бавно, но трайно ерозира фундамента на тази прослойка.
Жалка жертва в битката срещу чалгата и Биг Брадър
Част от зародилата се при социализма скрита буржоазия галопиращо се пролетаризира, образователното равнище повсеместно се срина в драматичен мащаб, а – да ги наречем така – „буржоазните ценности”, традирани донякъде от времето преди 1944, паднаха като жалка жертва в битката срещу чалгата и Биг Брадър. С две думи: след като социализмът се самоуби, пораждайки масовия син избирател, буржоазната демокрация последва примера му, пораждайки ББ, чалга и братя Галеви.
Да, тази схема е опростена и не дава отговор на много въпроси. Но поне на най-важния тя е в състояние да отговори, макар и с един вече многократно повтарян извод. Мястото на сините не е вдясно или вляво, а в центъра. Там, където са масовите му потенциални избиратели. СДС (и производни) никога досега не са приемали този съвет. Дано за 20 години най-после им е дошъл умът в главата.