Мястото на Сирия в усилията за решаване на конфликта в Близкия Изток

Малка стая с пет легла – това е новият дом на семейство Мзана. Ахлам седи на дюшек и храни двумесечния си син с биберон. Благодарение на частни дарения младата ливанка разполага с всичко, от което има нужда: одеала, кърпи, чисто бельо и мляко за бебето.

“Не сме и мечтали за подобно посрещане. Избягахме от дома само с дрехите на гърба си, а тук нищо не ни липсва.”

Ахлам разказва, че преди да побягнат за малко не станали жертва на израелските ракетни нападения. Седемгодишната Фатима е много щастлива, че сега е в безопасност.

“Докато бягахме чувах силни експлозии и много ме беше страх. Тук вече не ме е страх. Бог да пази Хасан Назрала.”

И президента Башар ал Асад, бързо добавя Ахлам – та нали семейство Мзана е именно на негова територия. Лидерът на Хизбула и президентът на Сирия тези дни те пресрещат навсякъде. По стените и по стъклата на колите са залепени снимки на тези двама мъже, които имат едно общо качество: врагове са на Израел. Марван Кабалан, сирийски политолог, обяснява:

“Сирия няма толкова силно влияние върху Хизбула, колкото и Иран. Хизбула отдавна вече не прави само онова, което Дамаск нарежда. Но все пак се съобразява със сирийските позиции.”

За разлика от Иран, с Израел Сирия има не религиозно-иделогически, а чисто практически проблем: и до днес Израел продължава да държи сирийските Голански възвишения. Сега въпросът отново може да влезе в дневния ред на Съвета за сигурност, смята Самир ал Таки, ръководител на Центъра ца международни отношения в Дамаск.

“Ако някой иска Сирия да въздейства върху Хизбула, трябва да предложи нещо на самата Сирия. Например – Голанските възвишения или начало на преговори за тях поне. Защото само на осем километра оттук вече се виждат израелските позиции. Тактически Дамаск е изгубена столица.”

Ето защо за Сирия всяка форма на съпротива срещу Израел е особено важна, макар че най-добре е тази съпротива да не се води в собствения двор, а в ивицата Газа или в Южен Ливан, например. Сирия свежда намесата си до доставка на иранско оръжие за Хизбула и подслон за бягащи функционери на Хамас. Студентът Мохамед смята, че това е добре:

“Искаме да се тури край на несправедливостите, на израелската окупация и потисничество. Хизбула се бори тъкмо за това и ние го подкрепяме.”

Отвличането на израелски войници било легитимно средство за освобождаване на невинни хора от израелските затвори, смятат Ахмад и Анас, двама сирийски лекари.

“Израел никога няма да ги пусне просто така, без да получи нещо насреща” – казва Ахмад, а Анас добавя:

“Хизбула отвлече войниците, за да накара израелците да участват в размяна. Хизбула искаше преговори, а не война. Изралеците доведоха всичко до експлозия.”

Днес Хизбула се бори храбро срещу модерно въоржената изралеска армия, смятат хората и това ги въодушевява, казва политологът Кабалан.

“Това, което Израел прави в Палестина и Ливан – убийства на цивилни граждани, разрушаване на инфраструктурата, изолация на цял един народ – направо вбесява хората. Те са отчаяни, понеже правителствата и армиите им не могат да постигнат нищо срещу Израел. За тях именно Хизбула е последната надежда да бъде спряна изралеската агресия.”

Продължаващите сражения са довели поне до един резултат, смята Самир ал Таки: баланс на сдържането. Според политическия консултант вече е ясно, че няма да сработят плановете на изралеците и американците, според които всичко в Близкия Изток трябва да става под тяхната диктовка.

„Трябва да се върнем към решения, които отчитат интересите на всички. Конфликтът ще продължи да ескалира, ако израелците не се откажат от убеждението си, че могат да получат всичко срещу нищо. Илюзия е да се смята, че Израел може да живее в мир, без да е сключил мир.”

Трайното уреждане на близкоизточния конфликт е възможно само с усилията на всички замесени, смята Марван Кабалан. Според него Хамас и Хизбула вече не могат да бъдат победени с военни средства, тъй че трябва да бъдат включени в политическия процес. В това отношение сирийските политици могат да играят конструктивна роля.

“Сирия иска да излезе от изолацията и отново да стане част от международната общонст. Тя иска и Голанските възвишения, както и гаранцията на Вашингтон, че няма да предприема десйтвия за сваляне на режима в Дамаск. Сирия иска да бъде призната за регионална сила.”

Ако американците и европейците приемат тези искания, може да се осъществи и планът, който вече се обсъжда задкулисно: вбиване на клин между Иран и Сирия. Това би довело до окончателната изолация на Техеран – разбира се, стига сделката да е изгодна за Дамаск.