1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Нагласите на мюсюлманите в Германия

21 декември 2007

14 на сто от мюсюлмантие в Германия не приемат демокрацията и са склонни към насилие. Това сочи най-голямото проучване за нагласите на мюсюлманите в страната, проведено досега.

https://p.dw.com/p/Celb
Джамия в БерлинСнимка: picture-alliance/dpa

Министърът на вътрешните работи Волфганг Шойбле смята, че потенциалната радикализация на мюсюлманите в Германия е много сериозен проблем. В предговора си към студията той предупреждава, че единствено доброто сътрудничество между мюсюлманите и немюсюлманите в страната може да предотврати опасностите.

Bundesinnenminister Wolfgang Schäuble
Вътрешният министър ШойблеСнимка: AP

В допитването са били анкетирани около две хиляди мюсюлмани (от общо трите милиона в Германия), а 40 процента от тях са с фундаменталистка ориентация. Това обаче далеч не е толкова опасно, колкото звучи, защото според авторите на изследването, хората с такава ориентация не са нито врагове на демокрацията, нито склонни към насилие – те просто са силно религиозни. Изследването показва още, че мюсюлманите в Германия далеч не се отличават толкова много от мнозинството. Антропологът Вернер Шифауер обяснява:

„Трябва да си дадем сметка, че

мюсюлмани и немюсюлмани в Германия имат общ проблем.

И в двете групи има по 14 процента, които не приемат демокрацията. Това не е малко. Еднакъв е процентът и на ксенофобите в двете групи. При мюсюлманите това обикновено е антисемитизъм, при другите – антиислямизъм и ислямофобия.”

Internationaler Tag gegen Gewalt an Frauen
Болна тема е домашното насилие сред мюсюлманитеСнимка: dpa

Петер Вецел, един от авторите на изследването подчертава, че мнозинството мюсюлмани в Германия се подчиняват на общоприетите норми и не отричат демокрацията. Вецел не е нито изненадан, нито обезпокоен от констатацията, че 40 на сто от мюсюлманите в Германия са дълбоко религиозни. Такива са фактите, а целта на изследването е била тъкмо да установи фактите. Вецел е категоричен, че то не може да се използва като основа за някакви прогнози. Лично той обаче е убеден в едно:

„Започналият диалог, в който участват и държавни органи, и провиницалните, и общинските власти, просто няма алтернатива. Глупаво би било пред лицето на проблема ние да предприемем някакви действия, които биха довели до изолирането на цяло едно голямо малцинство. Така само ще задълбочим проблема.”