Нагласите не отиват към добро

Информиран съм за оставката на министър Петканов, мисля, че от известно време има такава нагласа в него, защото цял мандат е бил министър на вътрешните работи, а Министерството на правосъдието не е лесен ресор, каза министър-председателят Сергей Станишев.

Из новините на Нетинфо

Изборите за български депутати в европейския парламент и предхождащите ги скандали, и последвалите ги смайващи резултати породиха какви ли не нагласи – нагласата на Георги Петканов да се оттегли от поста си очевидно е била от по дълго време, но също от по дълго време е и нагласата на трайна погнуса спрямо политическата класа, нагласа, демонстрирана с неучастие във вота.

Надълго и нашироко бе коментирано това наказателно неучастие, което изпрати в Брюксел персоната Слави Бинев, а остави десетки дясномислещи граждани без представителство. Оставките на Иван Костов и Петър Стоянов и оттегланято на Стефан Софиански от политиката потвърдиха тъкмо техните нагласи, че в полето на дясното и на опозицията нещо радикално трябва да се промени. Като начало са нужни кански усилия за подхващане на нормален и почтен по възможност диалог между десните формации, за да се изгази блатото на личностните нападки и взаимоотношения, да се потърсят можещите и неомърсени още лица и фигури на дясното, то освен политически и икономически програми и послания, те да излъчат и насъщно нужните морални.

Ще ми се от десните граждански нагласи да продължа към общите – а те са за оставките на Овчаров и Александров, за неформални промени в кабинета, и на личности, и на управленски решения. Тройната коалиция, преминала по думите на политолога Иван Кръстев “в режим на оцеляване”, сякаш напусна и ролята си на необходимото зло, което й бяхме вменили и сего предизвиква най-вече поривите ни на враждебност и ожесточение. За това говорят десетките по-малки и по-големи стачки, недоволствата на учители и лекари, а природните аномалии в унисон с правителствения провал потвърждават отчаянието ни от липсата на просто на държава и държавност, но и на идеята за тях. Някакви квотни деления, някакви корупционни осъществявания на парче, някакъв депесарски свръхцинизъм и бесепейска безпомощност, и ендесевейска симулативност говорят най-вече са отсъствието на властта, за отместването на властта в България от нейния смисъл. За опразването на смисъла.

Да управляваш не значи само да се прекачваш от мерцедесите на самолетите, да замезвеш хляб и сол по псевдотържествени поводи и да преразпределяш в своя полза и за свои хора обществените ресурси.

По тази видима причина оставката на Петканов, който май си остана напълно незабележим като министър на правосъдието, освен че трябва да повлече крак и за други, очаквани и искани от обществото оставки, не е зле да бъде прочетена и като последно предупреждение към тройната коалиция. Инак и ние като дядо Вазов ще си новонагласим гуслата и ще се разбунтуваме най-сетне. Но по-напред да поздравим децата си за първи юни, като ги възпитаме с нагласата, че ще живеят в демократична европейска държава и ще съучастват в нейните правила, защото са техни правила.