Най-новата книга на Грас го представя в непозната светлина

Тази книга е втората част от автобиографията на Грас. Първата - вече излезе и на български със заглавие "Да люспиш лука". Тя предизвика общественото мнение в Германия с признанието на Грас за участието му в частите на SS като 17годишно момче.

С какво предизвиква втората част на автобиографията му?

"Старата камера. Истории от тъмната стаичка" се явява втора част на вече известната автобиография под заглавие "Да люспиш лука", чийто разказ приключва с 1959 г.

"Старата камера. Истории от тъмната стаичка" е разговор между осемте деца на Грас: четири от първия брак, две - от втория и още две - извънбрачни. Всички те са седнали на една маса и обсъждат баща си. Фотоапарат "Агфа" от 1932 г. прави неприлични снимки, които хвърлят поглед дори в бъдещето и в тайните желания на децата. Диалогът е накъсан, прекъсван от типичните за днешните млади възклицания като "супер" и "тъпо".

И този път обаче Гюнтер Грас, който получи Нобелова награда за "Тенекиения барабан", не се отказва от предпочитаната от него форма на приказката. 80-годишният майстор на прозата твърди:

"От опит знам, че приказката, когато се разказва така, както аз правя, сгъстява и подчертава още повече реалистичното в истинската история."

Книгата има една цел: да накара читателя да повярва, че чете автентична история.

Тя обаче е напълно измислена и няма нищо общо с документалния разказ. Грас никога не е водил такива разговори с децата си. Само някои фрагменти от живота им отговарят на реалността. И как реагират на това петте му сина и три дъщери? Грас разказва с удоволствие, че в семейството му може и да е имало крамоли, но иначе всички се държат един за друг:

"Така че, следвайки принципите на демокрацията аз все пак изпратих на децата втората чернова. Някои от тях реагираха доста критично и бяха много чувствителни. Други пък казаха, че мога да ги опиша така, както искам."

Грас все пак се отказва от някои пасажи, другаде пък - добавя и поправя. В крайна сметка обаче децата му все пак са принудени да се примирят с това, че са главни действащи лица в най-новата му книга. Те все пак са част от биографията на лауреата на Нобелова награда. Той самият се представя в абсолютно нова светлина: не като политически активния писател-социалдемократ, не като моралната инстанция на нацията, а като бащата, който се опитва да намери спокойстиве и хармония в семейството.

На български книгата ще излезе по всяка вероятност в началото на идната година в превод на Любомир Илиев.