Напрежението в Близкия Изток

Тази седмица една тема доминира в големите седмични вестници в Германия: войната в Ливан. Ди Цайт й посвещава почти цялата си политическа част заедно с раздела за разследвания, в Райнишер Меркур има портрет на сирийския президент Башар ал Асад, който – според вестника – е ключовата фигура в региона. Освен това Ди Цайт пише за сблъсъка между канцлерката Меркел и здравните каси и за мисиите на Бундесвера в чужбина – последната тема е под заглавие “Армията, която не бива да отказва”. Тя присъства и в Райнишер Меркур, където може да се прочете и интересна статия за лобизма в Германия. В прегледа на седмичниците ние сме включили две публикации, свързани с ескалацията на напрежението в Близкия Изток. Най-напред от Ди Цайт – кратък обзор, посветен на ивицата Газа:

Според палестински данни в ивицата Газа живеят 1,5 милона главно сунитски араби. Територията с обща площ 365 квадратни километра се състои главно от пясък и дюни, само 13 процента могат да се използват за селскостопански цели. Това е един от най-бедните и същевременно най-гъсто населени региони на света. Повече от половината население е на възраст под 15 години, 60 процента са бежанци от времето на създаването на Израел, както и потомци на тези бежанци. Главните експортни продукти са цитрусови плодове и цветя, текстил и маслини, които се продават главно в Израел и в Египет. Поради политическите напрежения обаче граничните пунктове често са затворени, а Израел контролира границите на Газа още по въздух и вода. До 1967 година ивицата Газа беше под египетско управление, след което Израел я окупира през 1967. От споразумението в Кайро през 1994 насам ивицата Газа е под палестинско самоуправление, а от втората интифада през 2000 година насам непрекъснато ибухват кървави схватки с израелската армия. Ивицата Газа е бастоион на радикалните ислямисти от Хизбула. Израелският премиер Ариел Шарон заложи на изтеглянето от Газа - успоредно с демонтирането на израелските селища там. Миналата година приключи израелското военно присъствие в Газа, но поради многобройните инциденти Шарон нареди изграждането на 2,5-километрова зона за сигурност в северната част на ивицата, където палестинците нямат достъп. Преди месец израелската армия отново навлезе в Газа след отвличането на изралески войник.

Ди Цайт припомня историята на ивицата Газа. А Райнишер Меркур коментира конфликта в Ливан с твърдението, че САЩ искат чрез този конфликт да отслабят Иран.

Тъкмо поради това Буш и неговата външна министърка отклониха молбата на Саудитска Арабия да накарат Израел да сключи примирие. Семейство Буш има близки лични контакти с управляващата династия в Риад и на този фон действията на президента са още по-многозначителни. Писмото на йорданския крал Абдала до Джордж Уокър Буш също не можа да промени позицията на правителството във Вашингтон. В израелските военни среди се говори, че Вашингтон очаква Израел да нанесе тежък удар на Хизбола. Поради това Буш и Кондълиза Райс ще пазят гърба на Израел още поне седмица, така че войските му да унищожат максимална степен базите на Хизблола по границата и инфраструктурата на организацията в цялата страна. За тази цел САЩ от няколко дни доставят на Израел бомби, снабдени с най-модерни устройства за насочване. В същото време в САЩ мнозина вече настояват бившият съветски клиент Сирия да бъде откъснат от Иран. Засега обаче Райс още не е влязла в директни разговори с Дамаск.