Нарушения на човешките права има по цял свят

Както излиза от доклада – страхът се е превърнал във водещата сила на световната политика. Правителства, репресивни реживи и въоръжени групировки го използват целенасочено, нарушават човешките права и така оформят един поляризиран свят. Много хора имат оправдан страх от нападения или атаки, но щом политиката на страха води до успехи, се разпространява мисленето на разделението на “нас” и “другите”, на приятели и врагове, араби и европейци, християни и мюсюлмани. Това е становището на генералния секретар на АИ- Германия Барбара Лохбилер. Паралелно рискове за сигурността като бедността и СПИН заплашват живота на милиарди, без световната общност да противодейства ефективно. Как трябва да изглежда това противодействие – посочва Ирене Кан – генерален секретар на правозащитната организация:

Подкопаването на човешките права може да бъде спряно само чрез силния дух на глобална солидарност, чрез слагането на край на политиката на страх, чрез усещането, че човешките права наистина имат стойност, и че разцепеният свят може отново да бъде обединен чрез глобалните стойности на човешките права, чрез универсалността и индивидуалността на човешките права.

По думите на шефката на Амнести Интернешънъл в Германия от предстоящата среща на върха на Г-8 се очаква дадените обещания да бъдат изпълнени. Големите индустриални държави имат план за Африка, уверяват, че ще изградят и ще насърчават институции за защита на човешките права, но досега не са сторили нищо:

Затова и нашето изискване към тази среща на Г-8 е да бъде оказана по-солидна подкрепа на африканската комисия за човешки права. Това е институция, към която африканците се отнасят много сериозно и би трябвало да използват – както правителствата, така и гражданското общество, но тя не е комплектована нито кадрово, нито финансово.

Друго от настояванията към срещата на Г-8 е свързано със суданския регион Дарфур, където ежедневно се извършват много тежки нарушения на човешките права. Големите индустриални държави трябва още веднъж ясно да заявят, че оръжейното ембарго на ООН спрямо Дарфур трябва стриктно да се спазва.

Година преди олимпийските игри в Китай Амнести разпространява в своя доклад преценката, че Китай все още е много далеч от поетите ангажименти – че олимпийските игри ще доведат до подобрение на положението с човешките права. Затова се препоръчва отправянето на повече критики от високопоставени политици на международно равнище, както и що се отнася до свободата на мненията и на пресата. Същата тази свобода е подложена на значителни ограничения и в близкия изток, както и в Северна Африка – пише в доклада. Той се спира и на проблема с бежанците от Африка, настъпващи към външните европейски граници в Средиземно море и на Атлантика. Препоръката е да се води борба срещу причините на това явление и миграцията да се допуска по регламентирани канали. Друга голяма тема за правозащитниците е участието на различни европейски държави в незаконните полети, осъществявани от ЦРУ. На базата на контактите си с други сходни по характер организации Амнести изнася и констатацията , че в Русия климатът става все по-заплашителен, като заплахата не произтича винаги директно от държавата, а понякога – и от паравоенни групи или дяснорадикални формирования, които заплашват отделните хора. Освен това през миналата година в Русия са установени огромни ограничения за медиите и за свободата на пресата, както отбелязва Лохбилер:

Независими медии почти няма. Журналистите са под заплаха, ако критикуват правителството. Има и значителен ръст на расовото насилие в Русия – през 2006-та година са документирани 54 жертви на расово насилие.

Що се отнася до България – в доклада на АИ пише, че хора били подложени на издевателства и насилие от страна на полицията заради етническата си принадлежност или сексуалната си ориентация. Правата на малцинствата не са били достатъчно защитени – което се отнася в най-голяма степен до районите, обитавани предимно от роми, заплашени противозаконно или по бързата процедура да бъдат прогонени от домовете си. Условията за живот на хората с психически увреждания са останали незадоволителни, както и преди.