Населението в държавите от Близкия Изток расте застрашаващо бързо

траните в Билзкия Изток. Информация по повод днешния Ден на световното население.

Досегашният ирански президент Мохамад Хатами бе уверил многократно, че ще намали драстично безработицата в страната, създавайки годишно по близо 800 000 нови работни места. Това обаче не му се отдаде. По настоящем безработицата в Иран възлиза на 30 до 40 процента, като всяка година трудовият пазар се залива от близо един милион млади търсещи работа специалисти. Над 60 процента от 70-милионното население са под 35-годишна възраст. Непредвидим потенциал, както показаха наскоро проведените президентски избори, на които само защото обеща повече помощ, справедливост и работа за нов държавен глава бе избран хардлайнера Амадинеджад.

Иран не е изключение в района на Близкия Изток. Също арабските държави страдат под натиска на застрашаващо бързо нарастващото население, най-вече поради липсата на перспектива за младите хора. Икономическото развитие в тези държави е в застой, все по-труден става достъпът до образование. През втората половина на изминалия век населението в Арабския свят се увеличи четворно. През 1950-та година то възлизаше на 75 милиона, а през 2000-ната година на 300 милиона. Йорданският принц Хасан предупреждава, че през следващия четвърт век тази цифра ще се увеличи двойно.

Резултатът ще е следният: 600 милиона души без достатъчно средства, без образование, или с други думи: в района на Близкия Изток и в Арабския свят цъка бомба със закъснител. Това развитие представлява опасност не само за различните режими, което впрочем няма да е в загуба поради липсата на демократическа легитимност, но и за други региони в света. Недоволната маса би могла да се превърне в неизчерпаем резервоар за демогози и терористи, които като Осама бин Ладен изживяват недоволството и отчаянието си чрез враждебност и омраза спрямо Западния свят.

Възможностите на международната общност са ограничени. Тя не може да се справи току така с превръщащия се в световна заплаха проблем. Но тя би могла да се застъпи по-усилено за икономическото развитие на региона, което би решило поне до някаква степен проблема с масовата безработица. Западът би трябвало да подсигури и по-добри възможности за достъп до образование, най-вече за женската част на населението. Тъй като колкото по-висок е процентът на грамотните и образованите сред жените, толкова по-голяма е вероятността те да постигнат независимост, предприемайки решителни стъпки срещу свръхвисоката раждаемост. В Йемен например само 20 процента от жените имат достъп до противозачатъчни средства.

Едва след създаването на тези основни предпоставки, развиващите се страни ще са в състояние да допринесат сами за овладяването на ситуацията. Процесът ще е дълъг и труден и ще бъде възможен единствено след демократизацията на региона. Но демокрацията сама по себе си ще послужи на хората толкова малко колкото и образованието и работата сами по себе си. Необходимо е постигането на комбинация от тези три компонента. Изключително важна е и една друга комбинация, а именно сътрудничеството между хората от региона, властващите там и ръководещите на Запад. Всички те трябва да работят съвместно за решаването на проблема, касаещ целия съвременен свят.