Насилие над жени

�т шейх Хасан водят един достоен за подражание междурелигиозен диалог за жените в Бейрут.

Шейх Хасан Шрифи и протестанското свещеническо семейство Велтцин се срещат случайно. Или по- точно, среща ги един типичен случай от бъдещото им сътрудничество - ливански съпруг е малтретирал германската си съпруга. Всъщност християнката нямала никакъв шанс да отстоява правата си срещу мюсюлмански мъж в това традицоналистко общество. Жената се обърнала към шейх Хасан за помощ. И той й помогнал. Намерил й адвокат, който защитил правата й. Когато разказала на семейство Велтцин за помощта на шейха, те не повярвали на ушите си и решили да се запознаят с него. Така възникнало едно сътрудничество, от което имат полза предимно германки, живеещи в Ливан. Защото главно за тяхната съдба става въпрос по време на срещите между шейха и протестантското семейство, разказва Хасан Шрифи.

„Повечето проблеми изникват в смесените ливанско-германски бракове. Все някога ливанският мъж и немската му съпруга се спречкват. Ние помагаме заедно, защото целите ни са общи. Те не противоречат на нашите религии.“

Пламъкът в очите на 40- годишния шейх Хасан потвърждава неговите думи. Той мисли прагматично и помага на всеки, който е бил третиран зле, без да се интересува от религията му.

В лицето на Фридерике и Уве Велтцин от протестантската енория в Бейрут той вижда съмишленици. Насилието над жените в Бейрут е темата, с която тримата се знимават все по-често. От началото на войната през миналото лято, шейхът е помогнал на 13 жени, станали жертва на насилие.

„Ние посещаваме семействата. Отиваме в дома на семейството и разговаряме с всички. След това ги събираме заедно и търсим компромисно решение. Накрая решението се проверява на религиозна основа.“

Ако въпреки усилията на Велтцин и Шейх Хасан не се стигне до съгласие в семейството, което също се случва, тогава жената се откарва на сигурно място. Протестантските свещеници разполагат с няколко такива места, които разбира се не желаят да издават.

Те получиха наскоро федералния кръст за заслуги в знак на благодарност за ангажимента към междукултурния диалог и свободата. Но големият респект към тях не се дължи само на ангажимента им към жените в Бейрут, а и на готовността им за междурелигиозно общуване. Уве Велтцин разказва:

„От няколко години получавам покани от шиитската общност в Ашура, за да изнасям речи там. Тази година бях поканен веднага след общата стачка, при която се стигна до големи ексцеси. Без заобикалки им казах какво мисля по въпроса. Изнесох им и реч срещу насилието. По тяхно желание. Пред повече от 1000 души.“

Речта му намери впечатляващо отражение в пресата. Все по- радикализираното ливанско общество знае, че спешно се нуждае от такива изключителни хора като Велцин и шейх Хасан.