Наследството на Тито и разширяването на Европейския съюз
18 ноември 2005
Стария континент? Коментар от Емил Попов
На 9-ти ноември т.г. Европейската комисия публикува становището си за бъдещето на Западните Балкани. Докладът потвърждава перспективата, страните от този регион един ден да станат част от Европейския съюз. Ако на оня свят маршал Тито би могъл да прочете този документ, той вероятно би останал доволен. Днес югославските народи се стремят към една общност, в чиито предели географските граници и националните различия постепенно губят своето значение. Така бе замислена някога и Титова Югославия, но нейните рамки не можаха да овладеят различията между отделните републики.
И днес тези различия намират своята проекция в отношенията с Европейския съюз. Най-напредналата бивша югорепублика - Словения членува от 1-ви май 2004-та в Общността. Перспективата на Хърватска също доби реални очертания. На 3-ти октомври т.г. страната седна на масата на преговорите за присъединяване. В “Стратегическия документ” на Европейската комисия се съдържа оценката, че Загреб сътрудничи в пълна степен с Международния трибунал в Хага. Брюксел сякаш изведнаж забрави за укриващия се хърватски генерал Анте Готовина. Така Комисията опрости греховете на Хърватска, докато в оценката за Сърбия и Босна все още се говори за недостатъчното сътрудничество с Хаагския трибунал. Изглежда в очите на Европейския съюз, военнопрестъпниците имат различен ранг в скалата на вината. В нея “изчезналият” хърватски генерал Анте Готовина вече не е в компанията на укриващия се сръбски генерал Ратко Младич или неговия цивилен наставник - Радован Караджич.
Макар и в условията на “принудителен брак”, Сърбия и Черна гора също седнаха заедно на масата за преговори с Брюксел. Тяхната цел е подписването на споразумение за асоцииране с Европейския съюз. В оценката на Комисията прозира желанието на Брюксел, “крехкият” брак между Сърбия и Черна Гора да се запази. Но това виждане противоречи на мнението на черногорския премиер Мило Джуканович. За април идната година той бе планирал референдум, който да закрепи окончателния развод със Сърбия.
Но да оставим пререканията на Сърбия и Черна гора настрана и да погледнем на запад от граничната река Дрина. Там се простира Босна и Херцеговина, която десет години след споразумението от Дейтън все още не се е съвзела от кошмара на войната. Макар че през декември се превижда започването на преговори за асоцииране с Европейския съюз, вероятно еврозвездният флаг още дълги години няма да се развее над Босненските планини.
На фона на Босна и Херцеговина, Македония бележи значителен напредък. От 1-ви април 2004-та страната е асоциирана и Комисията предложи тя да получи статут на официален кандидат за членство в Европейския съюз.
Макар и написан в сух, служебен стил, докладът на Комисията за Западните Балкани съдържа и забавни моменти. Така например в приложението за Косово, Брюксел изразява загриженост за съдбата на “египетското” население, което също живее там. Това на пръв поглед абсурдно твърдение почива на факта, че част от ромите в Косово обяви себе си за наследник на изселници от Египет и се самоопредели като “египтяни”. Така балканският абсурд, познат ни от филмите на Кустурица, намери място дори в доклада на такъв сериозен орган, какъвто е Европейската комисия.