Наследството на Ширак

Десет седмици остават до първия кръг на президентските избори във Франция, на които половин или дори цяла дузина кандидати ще се борят за наследството на Ширак. Това ще бъдат първите избори от 1981 насам без неговото участие. В продължение на четири десетилетия този човек работеше в дворците на републиката, дванайсет от тях в Елисейския дворец; само социалистът Митеран се задържа по-дълго в президентската резиденция. В края на миналата седмица Ширак даде да се разбере, че за него има живот и след политиката, което наблюдателите изтълкуваха като знак, че той е на път да се сбогува с властта.

Участниците в борбата за президентския приз използваха уикенда, за да заемат по-добра позиция. Социалистическата кандидатка Сеголен Роял, която иска да стане продължителка на традициите не на Ширак, а на Митеран, си избра най-голямата свободна зала в Париж, за да оповести пред привържениците си своята изборна програма – 100 точки с предложения за реформи. Мадам Роял имаше няколко трудни седмици, така че сега би трябвало да се види дали програмата й би могла да предизвика обрат в предизборната кампания.

От другата страна е Никола Саркози, представителят на управляващата партия, който също използва уикенда, за да говори пред своите хора в една парижка зала, където обикновено се събират левичарите. От началото на кампанията Саркози полага усилия да се отърси от реномето си на радикален полицейски министър. А от време на време си позволява дори да се позовава на социалистически праотци като Жан Жорес или Леон Блум.

Тъкмо тези дни Ширак се изказа много ласкаво за своя министър. В едно обширно интервю той нарича Саркози “активен, интелигентен човек и първокласен политик”. Освен това Саркози бил коз за неговото правителство: “Познавам го добре, с неговите големи качества и неговите недостатъци” – заявява Ширак. С други думи: сега на него не му остава друго освен да започне да подкрепя президентската кандидатура на Саркози.

Ширак няма да остави никакви големи проекти – просто поради липсата на пари. Изобщо споменът за него няма да е много силен. Той не беше президент, способен на исторически жестове. Освен това част от мандата му бе засенчена от скандали, застигнали го от собственото му политическо минало. Когато той наистина получи шанса да стане голям президент, когато с над 80 процента от гласовете се наложи над десния екстремист Жан-Мари льо Пен, Ширак не се възползва от него. Той разочарова всички онези, които гласуваха за него със стиснати зъби, а някои дори със сълзи на очи.

Но все пак Ширак беше човекът, който за пръв път призна тежката вина и на френската държава за съдбата на евреите по времето на германската окупация. Никой от предшествениците му не се показа способен на тази стъпка. Само че бяха необходими повече подобни жестове. Кризите през втория му мандат показаха колко раздвоена е Франция. Ширак не успя да сплоти френската нация.