Национализмът в новите страни-членки на ЕС

В "новата" Европа се възражда една стара идея: национализмът. В Полша и Словакия той е вече на власт. В Унгария и Чехия управляващите са длъжни да се съобразяват с него. Изглежда така, сякаш включването на тези страни в ЕС има по-различни последствия от очакваните. Волята, да се направи буквално всичко за интеграцията в западната икономическа и ценностна система, отстъпи на инатлива самонадеяност: сега сме вътре в клуба и няма да се оставим да ни казват, какво да правим.

Този национализъм не идва изневиделица. В нежните революции от 1989-та година имаше компонент, който отдавна вече е забравен, а именно – националният. Страните от Централна и Източна Европа имат какво да наваксват. Фазите на независимост в полската история са били винаги кратки епизоди, а останалите три споменати държави получават своя суверинитет едва през 1918-та година след разпадането на Хабсбургската монархия. След Втората световна война обаче стават отново зависими, попадайки в съветския блок след уговорка между британския премиер Чърчил и Сталин.

Ето защо разпадането на колониално структурирания и централистки ръководения социалистически лагер доведе почти принудително до утвърждаването на влиятелни националистически партии. Връщането към националното стана ясно още при разделянето между Чехия и Словакия, които навън са се възприемали винаги като едно цяло. Национализмът в тези страни обаче беше години наред подтискан от главната цел: да се преодолее възможно най-бързо икономическата изостаналост спрямо Запада и достигането на тамошния жизнен стандарт. Влизането в ЕС не означава, че тази цел е постигната, но хората поне се отърсиха от страха си, че ще бъдат отрязани от финансовите източници при евенутални неуспехи.

Изглежда така сякаш сега, гржданите в тези страни най-после ще могат да гласуват наистина за когото искат, без да се съобразяват, как ще се отрази това върху приближаването им към ЕС и освободени от натиска да избират нелюбими политици, проповядващи либерализацията на пазара. Ето така се стигна до сегашното разпределение на силите в източноевропесйките страни-членки на ЕС. Риформаторите са все още силни, но поне в Полша и Словакия останалите са по-силни.

В Полша управлява съюз от свръхпатриоти, анарихистки насторени селски водачи и ултракатолици. В Словакия мними социалдемократи са се съюзили с фашизоидна партия. Парадоксално изглежда и ситуацията в Чехия, където след провала на републиканците националната идея беше иззета от бившите комунисти. От повече от месец те и социалдемокартите пречат за създаването на нова дяснооринетирана коалиция.

Унгария изглежда засега като изключение от правилото. Тук управляват социалистите, но на изборите те получиха незначително мнозинство пред националистите и техния лидер Виктор Орбан. Още на задаващите се мести избори през есента резултатът ще се обърне в полза на Орбан.

Най-любопитен е примерът на Полша, където управляващите близнаци Качински се опитват да съчетаят ЕС с националния егоизъм. Останалите страни-членки на ЕС ще трябва все пак да обяснят на поляците, че не се намират в клуб, в който едните само взимат, а друга –само дават.