Национализмът и членството в ЕС

В деня на годишнината от обесването на Васил Левски – 19 февруари, на площад “Христо Ботев” във Враца стана инцидент, който бегло беше споменат във вестникарските хроники. “Хора на Волен Сидеров се нахвърлили с ножове срещу европейското знаме, като агитката се опитала да разкъса флага малко преди да се включи в честванията за Левски. Само бързата намеса на полицията е спасила знамето от поругаване”, съобщи в пресата местен кореспондент.

На пръв поглед обяснението на тази постъпка може да бъде елементарно – екзалтирани националисти се хвърлят с ножове срещу всичко, което не е българско и първото, което е попаднало пред очите им, е синия звезден флаг на ЕС. Поставена в контекста на някои други изяви на крайните националисти, обаче, тази постъпка придобива друго значение.

През същия този ден във Варна привърженици на парламентарно представената партия “Атака” изгориха предварително подготвени книжни фесове и след това ги тъпкаха с крака, а в София организираха факелно шествие до паметника на Васил Левски, на което лидерът Сидеров обяви българския Апостол на свободата за “националист” и прочете клетва за вярност към своята партия, която присъствуващите трябваше да повтарят след него. За сведение – за последен път подобна публична клетва за вярност, тогава към комунистическата партия, е била четена при смъртта на Георги Димитров през 1949 година.

Още миналта седмица депутати от “Атака” обявиха, че в деня на националния празник 3 март ще бъде организирано шествие, на което ще се съберат минимум 15 000 души от цялата страна. Седмица по-късно броят на очакваните участници вече е над 100 хиляди човека. Основната цел на митинга, според лидера Сидеров, е да се протестира срещу правителството на Сергей Станишев с настояване за неговата оставка. И забележете – евентуалните предсрочни избори след тази оставка трябва да бъдат произведени преди членството на страната в ЕС, сиреч още това лято или най-късно есента. Проявата, за която, вече има разрешение от новия столичен кмет, трябва да се състои пред храма-паметника “Св.Ал.Невски” и да приключи час преди официалната държавна церемония по повод националния презник пред намиращия се в непосредствена близост Паметник на незнайния войн. Въпреки предупрежденията на софийското МВР, на Националната служба за охрана и на Генералния щаб на армията към кмета Бойко Борисов да не допуска митинга на "Атака", той беше разрешен.

Просто рецептата за сигурни провокации е предварително подготвена.

Това, че “Атака” ще се възползува от предоставената възможност да вкара лумпенизираните си симпатизанти в поредни скандали едва ли подлежи на съмнение – практиката показва, че крайните националисти рядко пропускат подобна възможност и търсят съзнателно повод за конфликти. Възниква, обаче, въпросът какъв сигнал към ЕС може да изпрати поредната планирана изява на националистически страсти на фона на развихрилите се през миналата седмица недостойни скандали между висши представители на силно проблематичната българска съдебна власт и най-вече в обстановката на продължаващата безнаказана тежка криминална престъпност?

Отговорът е един - този сигнал ще бъде крайно опасен. Не само за българското еврочленство, но и за вътрешния мир в страната.

Впрочем в своята рутинна пропаганда крайните националисти често използуват аргумента, че Брюксел диктува на страната неща, които са противни на българския национален интерес. Те се обявяват срещу всякакъв опит за външен диктат, а в техните представи ЕС и НАТО са организациите, които се опитват да налагат на България както икономически, така и политически условия. Макар и парламентарно представена, обаче, партията “Атака” едва ли изразява мнението на мнозинството българи по този въпрос. Защото не ЕС и НАТО настояват страната да бъде тяхна членка , а просто българите приемат, че това е част от техния национален интерес – факт, по който съществува консенсус. Известно е, че европейският проект на страната може да има смисъл само ако бъде разбиран и възприеман от обществото като български проект. При това не проект на политическата класа, която и досега проявява склонност да превръща бъдещото членство в нещо като сделка от типа “ние ще направим нещо, а те ще ни дадат пари”, а като национално начинание, чиято цел е държавата да сложи в ред собствената си къща и да започне да се развива нормално.

Поради това ако големите партии не започнат да защитават активно тези национални цели, проявите на национализъм ще придобиват все по-големи размери и сегашните нецивилизовани в европейски аспект прояви на “Атака, в бъдеще могат да се окажат като детска игра.