1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

“Нашата велика нация не може да се откаже от правата си”

13 март 2006

Портрет на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад от Йорг Пфул:

https://p.dw.com/p/Atlf
Снимка: AP

Навремето ислямската революция се появи на сцената като социален проект за преразпределение на благата в полза на бедните. Част от тази революция е и Махмуд Ахмадинеджад. Малък човек със скромен произход, избран от малките хора, на които им бе омръзнало да бъдат мамени от “онези там горе”. “Онези там горе”, това някога бе шахиншахът, в наши дни – ккастата на корумпираните ходжи с тяхните добре поддържани дълги бради и елегантни костюми. Срещу тях Ахмадинеджад се изправя като един съвременен Робин Худ:

“В ислямското правителство не се нуждаем от върхушка, от хора, които да се мислят за нещо повече, които са от аристократичен произход и които се хвалят наляво и надясно с това!”

Ахмадинеджад се числи към второто поколение революционери, която сега обявява война на първото. Не случайно той не е ходжа, а военен. Служил е в революционната гвардия, лейбгвардеците на Божията държава и по време на войната срещу Иран е командир на секретни акции на командоси. Той не носи добре поддържана брада на ходжа, а е майстор в бойното изкуство Бастани. Не е автор на иранската ядрена програма, а само я е получил в наследство. Ала конфликтът му идва твърде добре, защото в състоянието на постоянна обсада иранците признавата само едно нещо – отечеството е неговата чест и слава.

“Нашата велика нация не може да се откаже от правото си и да се поддаде на заплахите на няколко арогантни страни, които си мислят, че те са целия свят”.

А и не става дума само за атома. Едва ли не систематично той като че ли търси конфликти, като например отрича холокоуста, иска да изтрие Израел от географската карта или пък, още по-добре, да го премести в Европа. Той допуска изгарянето на датски и германски флагове и да атаките срещу посолства във връзка с конфликта за карикатурите на пророка Мохамед, за да се обърне после не без нескривано удоволствие към Европа с думите:

“Във вашите страни разполагате със свободата, да обиждате всички пророци, но не и със свободата на научните изследвания по легендата за холокоуста”.

Неговият електорат е лумпенпролетариатът на раволюцията, заради обещанията му за социална справедливост. Ала вместо това той допринесе само за външно-политически ядове и подчертано ислямистка лирика:

“Вярваме, че ислямът е най-съвършената религия и единствено душеспасяващата. А единственото спасение на човечеството и радостта на света, както и бъдещето на човечеството са свързани с упражняването на Исляма е следването на правилата му.”

“Защо носи косата си сресана на път?”, казват в Техеран: “За да бъдат и въшките му разделени по пол”, гласи отговорът на вица за президента. Популярността му по-скоро намалява, но вътрешно-политическата му мощ расте. Когато Ахмадинеджад говори за скорошното завръщане на махди, шиитския Месия, тогава мнозина подразбират това вече като обявяване война на наместника на Махди – духовния лидер Аятолах Хаменей. В името на завръщането към идеалите на революцията Ахмадинеджад се опитва да обърне системата отвътре. Тогава господството на ходжите би се превърнало в господство на един военен ислямист.