“Нашата велика нация не може да се откаже от правата си”
13 март 2006Навремето ислямската революция се появи на сцената като социален проект за преразпределение на благата в полза на бедните. Част от тази революция е и Махмуд Ахмадинеджад. Малък човек със скромен произход, избран от малките хора, на които им бе омръзнало да бъдат мамени от “онези там горе”. “Онези там горе”, това някога бе шахиншахът, в наши дни – ккастата на корумпираните ходжи с тяхните добре поддържани дълги бради и елегантни костюми. Срещу тях Ахмадинеджад се изправя като един съвременен Робин Худ:
“В ислямското правителство не се нуждаем от върхушка, от хора, които да се мислят за нещо повече, които са от аристократичен произход и които се хвалят наляво и надясно с това!”
Ахмадинеджад се числи към второто поколение революционери, която сега обявява война на първото. Не случайно той не е ходжа, а военен. Служил е в революционната гвардия, лейбгвардеците на Божията държава и по време на войната срещу Иран е командир на секретни акции на командоси. Той не носи добре поддържана брада на ходжа, а е майстор в бойното изкуство Бастани. Не е автор на иранската ядрена програма, а само я е получил в наследство. Ала конфликтът му идва твърде добре, защото в състоянието на постоянна обсада иранците признавата само едно нещо – отечеството е неговата чест и слава.
“Нашата велика нация не може да се откаже от правото си и да се поддаде на заплахите на няколко арогантни страни, които си мислят, че те са целия свят”.
А и не става дума само за атома. Едва ли не систематично той като че ли търси конфликти, като например отрича холокоуста, иска да изтрие Израел от географската карта или пък, още по-добре, да го премести в Европа. Той допуска изгарянето на датски и германски флагове и да атаките срещу посолства във връзка с конфликта за карикатурите на пророка Мохамед, за да се обърне после не без нескривано удоволствие към Европа с думите:
“Във вашите страни разполагате със свободата, да обиждате всички пророци, но не и със свободата на научните изследвания по легендата за холокоуста”.
Неговият електорат е лумпенпролетариатът на раволюцията, заради обещанията му за социална справедливост. Ала вместо това той допринесе само за външно-политически ядове и подчертано ислямистка лирика:
“Вярваме, че ислямът е най-съвършената религия и единствено душеспасяващата. А единственото спасение на човечеството и радостта на света, както и бъдещето на човечеството са свързани с упражняването на Исляма е следването на правилата му.”
“Защо носи косата си сресана на път?”, казват в Техеран: “За да бъдат и въшките му разделени по пол”, гласи отговорът на вица за президента. Популярността му по-скоро намалява, но вътрешно-политическата му мощ расте. Когато Ахмадинеджад говори за скорошното завръщане на махди, шиитския Месия, тогава мнозина подразбират това вече като обявяване война на наместника на Махди – духовния лидер Аятолах Хаменей. В името на завръщането към идеалите на революцията Ахмадинеджад се опитва да обърне системата отвътре. Тогава господството на ходжите би се превърнало в господство на един военен ислямист.