На Автосалона във Франкфурт учени представят нововъведения

Човек трябва малко да се поразтърси преди да открие щанда с надпис: “Изследвания в областта на мобилността.” Той е скрит на последното ниво на една от залите, в която два етажа по-надолу с много гръм и трясък концернът “Даймлер” представя най-новото от своята производствена гама. Пред тях концептуалният опитен автомобил на университета в Карлсруе изглежда доста скромен, но тук по-скоро става въпрос за съдържанието. Клаус Мюлер-Глазер обяснява, какво притежава този автомобил, което другите нямат:

“Това е демонстрационен автомобил, снабден със сензорна технология на бъдещето, която го доближава още една стъпка към бъдещия независим, напълно автономен автомобил. Той притежава система, базираща се на вградени камери, която различава напр. пешеходците или други препятствия на пътя, регистрира ги, след това ги класифицира в смисъл – преценява, дали представляват опасност, и след това в зависимост от резултата задейства автоматично спирачната система.”

За да стане възможен този високотехнологичен и сложен процес сили са обединили университетът и неговият изследователски център. Сега те работят върху проект за създаването на нов вид горива на основата на синтезата:

“Методите за получаване на гориво с помощта на синтеза всъщност са много стари. Нашият метод съдържа два нови елемента – първо: той използва само отпадъчни субстанции от био-материалите, което е много важно, за да не влизат в конкуренция хранително-вкусовата промишленост и производството на нови горива. Втората отличителна черта е изключително високата ефективност на преработката.”

Върху колата на бъдещето работят и изследователите от Техническия университет в Клаустал. Те са си поставили за цел да свържат по-ефективно множеството електронни системи в съвременния автомобил. Марко Байе демонстрира това на специален симулатор:

“това, което показваме тук, е нов вид електронно управление. Ние движим предните колела, но това не става по стандартния начин чрез кормилна рейка, а чрез електронен комуникационен модул. Идеята ни е да създадем нова компютърно управлявана система, която значително да съкрати времето за задвижване на колелата в сравнение с използваните днес механични системи. Смятаме, че в бъдеще автомобилите ще стават все по-сложни и ще имат много повече електронни компоненти от днешните си събратя. И понеже днес всяка една от тези системи е свързана с отделен кабел, ние мислим за автомобила на бъдещето, чийто системи да бъдат захранвани от един единствен кабел. Това ще означава по-малко тегло и намален риск от повреди по отделните системи.”

Да минимизират дефектите се опитват и изследователите на института Фраунхофер за техническа и икономическа математика. Те използват модел на автомобил, който е програмиран да симулира движение в реална пътна обстановка. Така може да се изчисли продължителността на живота на отделните компоненти, напр. на осите на камион. Райнхарнд Прибер движи модела с помощта на мини-волан, както в компютърна игра:

“Тази компютърна симулация работи по следния начин: С миниатюрен волан и педал на газта мога да придвижвам моделирания автомобил както в реална обстановка. В същото време на десния екран програмата извършва паралелна симулация. И ако започна да променям параметрите на отделните компоненти, напр. за натоварване и издръжливост на материалите или продължителност на живота на дадена част, лесно установявам, къде са слабостите и къде дебнат опасности. Това не е възможно да се установи при истинския автомобил, защото при него не разполагаме със сензори в интересните за нас конфликтни точки.”

Стотината квадратни метра панаирна площ, на която са представени тези разработки, почти не се забелязват в морето от изложители във Франкфурт. Този обаче, който иска да добие представа за бъдещите насоки в бранша и да се докосне до една от тайните на успеха на германската автомобилна промишленост, непременно трябва да си направи труда и да посети тези около 100 кв.м. изложбена площ.