На германските екрани: "Четецът"

Историята започва с една "луда любов" - между 15-годишния Михаел и 20 години по-възрастната Хана. Всеки път преди да се люби с Хана, Михаел трябва да й прочете нещо от някоя книга. Режисьорът Стивън Дардли успява да "преведе" еротиката на романа в чувствени сцени. Авторът на "Четецът" Бернхард Шлинк вече изрази мнението си за екранизацията:

Друг поглед върху историята в романа

"Филмът действително е различен от романа. Това са други образи, други сцени, но същевременно те са близки до онова, което е изразено в романа. Когато един добър режисьор, един добър сценарист и добър екип от актьори дават, така да се каже, ново лице на историята в романа, това според мен е чудесно. Нямам причина да се дистанцирам от екранизацията."

Един роман, който започва като непозволена любовна история, и всъщност разказва за нещо много повече и дори за нещо съвсем друго. На романтичната любов внезапно е сложен край. Хана изчезва от живота на Михаел. Младият мъж не може да се отърси от травмата на загубата. Срещата му с бившата любима години по-късно е остро драматична - в съдебната зала, на процес срещу военнопрестъпници, сред които е и Хана. Тя е носила в себе си две тайни, за които Михаел не е подозирал.

Романът "Четецът" е построен хронологично, докато филмът работи с ретроспективни кадри, поради което и няма изненадващият ефект на литературната основа. Но най-сериозният проблем на екранизацията е, че тя е заснета на английски език, това я отчуждава от оригиналната германска история. Мнението на Бернхард Шлинк:

Силно представяне на темата за Холокоста

"Това не ме изненада, знаех, че е международен филм, филм с международно участие. Английският е най-използваният език в наше време, така че всичко си е в реда на нещата."

Във втората част на романа е тематизиран Холокоста, конфронтацията на извършители и жертви. В известен смисъл екранизацията е дори по-силна в извеждането на тази тема, темата за емоционалната невъзможност за помирение с убийците. Филмът си заслужава да се види; той е самостоятелна творба, която не би трябвало да се сравнява с книгата. Кейт Уинслет в ролята на Хана изключително убедително пресъздава характер, в който се примесват женственост и твърдост, нежност и жестокост.