На дневен ред: диалог между културите

Възмущението, обхванало ислямския свят във връзка с карикатурите на Мохамед, е истинско и изисква най-сериозно внимание. Само че когато се палят европейски представителства или се нападат безучастни хора, само защото са европейци, това вече няма нищо общо с исляма, а е следствие от въздействието на радикални идеолози, заинтересувани от повишаване на напрежението.

Актуалните развития обаче са стряскащи. Стряскащо е колко много хора в арабските страни се впрягат в насилствените действия. Стряскащо е и това, че в ислямския свят не се чуват гласове, които да протестират против ескалацията на насилието – с изключение на палестинския президент Абас и сирийския главен мюфтия Шейх Хасун.

Картината на Запад е съвсем различна, но в последна сметка не по-малко обезпокояваща. Тук също не се забелязва склонност към диференциране, което води дотам, че ислямът все по-често се идентифицира с тероризма и насилието. Всяко нападение, всяко политическо убийство и похищение укрепват все повече тази нагласа.

За съжаление едва бурните протести в Близкия Изток накараха мнозина ръководни европейски политици да проумеят, че при спора за карикатурите на Мохамед става дума не само за границите на свободата на мнението. Става дума и за необходимото уважение към ценностите на една друга религия. Това че няколко европейски, включително и германски, вестници демонстративно отпечатаха карикатурите може би нямаше за цел да обиди. Но то приличаше на детски инат, криещ се зад патоса на свободата на печата. В действителност свободата на печата не е застрашена. Засегнати бяха обаче крайно деликатните религиозни чувства на мюсюлманите, като по този начин се предоставя на радикалните идеолози евтин предлог за насилие, а пропастта, разделяща културите, сякаш нарочно се задълбочава още повече. Освен това би трябвало да напомним, че специално в Германия от подобни карикатури щеше да се вдигне шум до небето, ако техният прицел бяха не мюсюлманите, а евреите.

Необходима е сдържаност и благоразумие и от двете страни. Ставащото през тези дни в Газа, Техеран или Джакарта показва, че към диалога между културите трябва да се подхожда по-сериозно, отколкото досега. Този диалог трябва да се води не спорадично и ограничено, а постоянно и на широк фронт – в ежедневието, както и на най-високо политическо равнище. Германският президент Хорст Кьолер с право изтъкна, че тъкмо Европа може да даде важен принос в това отношение. Защото в европейските страни с тяхното растящо мюсюлманско население в перспектива може да се окаже под заплаха общественият мир.