1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

На какво се дължи австрийското нежелание да види Турция в ЕС?

7 октомври 2005

Независимо от всички европолитически аргументи, австрийската съпротива срещу турците е изградена главно на популистки мотиви.

https://p.dw.com/p/AtUH
За ксенофобската атмосфера в Австрия значително допринесе популиста Йорг Хайдер
За ксенофобската атмосфера в Австрия значително допринесе популиста Йорг ХайдерСнимка: AP

Историческата аналогия очевидно е била толкова силна, че изкушението да се възползват от нея, явно е било неотразимо: “Виена падна - гласуше ликуващото заглавие на вестник “Миллиет” в деня, след като австрийското правителство се видя принудено да оттегли съпротивата си срещу започването на преговори за присъединяване на Турция към ЕС. Онова, което в миналото не бяха успели да постигнат завоевателните армии на Високата Порта, се удаде на 24-има европейски външни министри след 30- часова грижовна обсада : Дунавската метрополия – последната крепост на християнският свят, капитулира. Турците вече стоят пред Брюксел.

Австрийският канцлер Шусел сега полага опити да представи нещастния от гледна точка на австрийците компромис най-малкото като половин победа. Защото темата за турското членство в ЕС има изключително актуално-политическо значение в Австрия, с оглед на предстоящите през октомври местни избори в три федерални провинции.

Независимо от всички европолитически аргументи, австрийската съпротива срещу турците е изградена главно на популистки мотиви. В нито една друга страна от ЕС няма повече противници на Турция отколкото в Австрия. Само 10% от австрийските граждани биха подкрепили пълноправното членство на Турция в общността, докато средният за останалите европейски държави показател по този въпрос е 35%. Затова пък 80% от австрийците категорично са против европейското членство на Турция, за останалата Европа този процент е 52 на сто. Страстната съпротива на австрийците срещу Турция се дължи не толкова на исторически причини, колкото е резултат на една дългосрочна тенденция, тясно свързана с възхода на политическия популист Йорг Хайдер. Двете десетилетия, белязани с отпечатъка на многобройни враждебни спрямо чежденците предизборни кампании, така наречени “народни допитвания за чужденците” и един почти перманентен дебат за затягане на миграционните закони, предизвикаха ксенофобско извънредно положение, което междувременно минава за “нормално”. Паралелно със съпротивата срещу приемането на турците в ЕС,през последните две години нарастваше и опозицията срещу всяка следваща вълна на разширяване на общността от първоначално 42% на сега 58 на сто и то независимо от факта, че Австрия се числи към страните, които извличат най-големи облаги от източното разширяване. Междувременно споровете относно Турция постигнаха онова, което не се удаде даже и на санкциите на ЕС срещу Хайдер: а именно да обедини правителство и опозиция. С изключение на мощната Виенска партийна организация на социалдемократите, и те вече се включиха в общия фронт срещу приемането на Турция в общността.