На какво се дължи новата популистка вълна в Америка?
9 октомври 2008
При днешната употреба на понятието популизъм прави впечатление какъв широк спектър от политически интереси и актьори влиза в него", казва Иван Кръстев, директор на софийския Център за либерални стратегии. Както венецуелският президент Чавес, така и иранският президент Ахмадинеджад биват наричани популисти.
Границата между демокрация и популизъм е много обтекаема
Политологът Ралф Дарендорф пледира за по-предпазлива употреба на понятието: "Самото обвинение в популизъм може да бъде популистко, тоест демагогски заместител на истински аргументи."
Общото при популистите е, че те се чувстват като представители на едно мнозинство, което се опитва да изтласка всички други обществени групи. Главният враг са елитите. Така например десните в Америка лепнаха на Барак Обама етикета "елитарен", защото е завършил Йелския университет. Във времето на растящи цени на бензина и висока безработица подобно обвинение може да се окаже от решаващо значение за изхода на изборите.
В ход е промяна на ценностите и по отношение на квалификациите на американския държавен глава. Образованието и опитът се поставят на второ място след черти на характера, стилизирани като типично американски - на първо място честност плюс як труд.
В миналото заради популизъм бяха критикувани и демократите
Така например през 2000 Ал Гор се опита да се наложи срещу Буш с лозунга "Народът против властимащите". За разлика от американската система, където популистки тенденции са налице и в двата лагера, но която поради ограничението си до две партии се саморегулира, европейските популисти се опитват да печелят точки от изолирането им от традиционите партии.
Разочарованието обаче не закъснява: "От успеха, на който популистите се радват по време на предизборната борба, не остава нищо, когато дойдат на власт", казва Дарендорф, давайки за пример австрийския десен политик Йорг Хайдер.
Иван Кръстев пък смята, че "европейските елити мечтаят тайничко за система, лишаваща безотговорните избиратели от възможността да подкопават рационалната политика". Специалистите са сигурни обаче, че и това няма да помогне, тъй като дискусионната култура се повишава само когато хората имат възможност да спорят.