На околoсветско пътешествие в Бон

"Това трябва да е индонезийски сладкиш. Казва се бика. А това тук е нещо с кокосови стърготини. Вкусът трябва да е еднакъв, макар че има различни цветове", споделя посетителка на Деня на нациите в парка Райнауе в Бон. Различни цветове имаха не само лакомствата, които предлагаха щандовете на отделните държави. Цветовете на света се сляха в Бон под мотото "разбирателството е като игра". Международни организации, консулства и съюзи от над 100 държави участваха на фестивала. Страните се представиха с фолклорни песни и танци и нагостиха посетителите с традиционни ястия.

България с традиционно участие в Бон

Срещу щанда на Боливия, пред който се вихриха бурни танци, се намираше този на България. От осем години насам българските струденти от Кьолн и Бон представят малката балканска страна в бившата германска столица. Предишни години е имало народни танци и кебапчета, тази година обаче щандът заложи основно на баницата и българското вино.

"Обикновено хората, които се спират, имат опит с България", разказва студентът Мариян Иванов, който е един от организаторите. "Преди години се спираха хора, които са били в България преди 20 или 25 години и имат някакъв смътен спомен. Опитват се да си спомнят имената на курортите, в които са били. Политически въпроси почти не съм чул. Много рядко. Това не ги вълнува. Хората са дошли да хапнат и да пийнат по-скоро."

Да изпие чаша българско червено вино, е решил и Ото Гюнтер, който е дошъл от Леверкузен до Бон специално за деня на нациите. "Българското вино е много вкусно. По принцип не пия много вино, предпочитам бирата. Но като видях българския щанд, реших, че чаша червено вино ще ми дойде добре. Преди години бяхме в България, на Слънчев Бряг. Много ни хареса. Сега изплуват в съзнанието ми много хубави спомени от времето, което прекарахме с жена ми в България."

Рисковете на пътешествието

Под звуците на музика от цял свят, опитвайки от най-различни специалитети, посетителите обикалят щандовете в Райнауе. И както при всяко околосветско пътешествие, все идва момент, в който дори за миг изгубваш ориентация. Емин Сеганкан от Казахстан разказва: "Това е казахска шатра. Направена е от памучни материали. Всеки, който влезе тук казва: Аха, Монголия. Постоянно ни се налага да обясняваме, че сме от Казахстан."

Въпреки малките недоразумения, водени от любопитството, посетителите в Райнауе не прекъснаха пътешествието си. В крайна сметка не всеки ден човек има шанса за един ден да стигне от Австралия до Норвегия или от Китай до Сенегал.