1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

На 16 юни в Касел се открива изложбата Документа

15 май 2007

Най-голямото в Германия изложение на съвременното изкуство се провежда на всеки пет години

https://p.dw.com/p/At9R
Снимка: documenta GmbH/D+

Всичко започва по идея на един професор по изкуствата от Касел. Желанието на Арнолд Боде е да се организира изложба на съвременно изкуство – изкуството, забранявано от националсоциалистите. Пикасо, Матис, Сезан, но и германски творци като Оскар Шлемер, Вилхелм Лемброк и Ханс Арп са в центъра на изложението. Първото издание на Документа, както кръщава Боде своя проект, се провежда през 1955-та година:

Убедена съм, че самият той се е надявал да постигне нещо забележително. Но тогава малцина са допускали, че големият успех ще доведе дотам да има и втора документа, и следващи.

Карин Щенгел е ръководителка на архива на Документа – където са събират фотосите и писмата, а и се публикуват статии за историята на изложението. Първото му издание е посетено от 130 хиляди души, на второто акцентът е поставен върху абстрактната живопис. Но Документа е известна не само заради произведенията, които представя, но и заради начина на представяне. В изложенията през 50-те и 60-те години Арнолд боде включва декоративни елементи като завеси или фонове от различни цветове и материали, за да постави изкуството на сцена. Той работи с витрини и отворени пространства, със светлинни инсталации и временни разделителни стени. Експонатът трябва да е в центъра на специално оформено пространство, за да изпъква максимално.

Големият пробив в историята на Документа се състоява през 1972-ра година с назначаването на Харалд Сцееман за художествен ръководител. Той не само организира представянето на творби на модерното изкуство, но и развива своя концепция под мотото “Допитване до реалността – днешните художествени светове”:

Под ръководството на Харалд Сцееман се стигна до огромни промени. Той излага творби на душевноболни хора, заглавни страници на Шпигел, плакати, кич, т.е. области, които до момента нямат никаква стойност в изкуството, а той ги поставя наравно с картините, създадени от художниците по онова време. Фотореализмът, например, е течение, което тогава е много важно. Той излага и минималистични творби, и пърформанс, и видеоизкуство. Когато днес погледнем на писанията в пресата за петата Документа можем веднага да установим, че характерът на изложението се е оказал скандален за мнозина.

Като и следващите издания ни най-малко не са лишени от зрелищни прояви. На шестата Документа през 1979-та година Йозеф Бейнс пуска мед да тече през тръби в музея Фридрисианум, а Валтер де Мария пробива за своя така наречен “Земен километър” 1000 метра дълбока дупка в земята, която след това запълва с метал. Целта е – изкуството да въздейства на обществеността.

Критиците, обаче, оценяват състоялата се през 1992-ра година Документа вече като твърде популистка, затова и следващите ръководители на изложението залагат отново по-интензивно на теоретическата надстройка. Икономическият директор Бернд Лайфелд е най-доволен от значителните приходи – щом последното издание на Документа е посетено от 650 хиляди души:

Документа е всъщност забележителна хибридна институция. Тя е от една страна мерило за света на изкуството и за експертите, от друга – най-голямата публична проява в сферата на съвременното изкуство. Затова трябва да се отчитат и двата фактора, когато се организира изложението, би било твърде елемнтарно да се каже, че е бил постигнат успех щом посетителите са били много. Моята цел е през следващите години да имаме толкова много посетители, колкото последния път плюс един – за да се покаже, че има увеличение, което, обаче, не е безкрайно.

Междувременно Документа се е превърнала в доста скъпоструваща инициатива – за тазгодишното издание са нужни 19 млн евро, половината от които би трябвало да дойдат от входните билети и средствата от спонсори.

Във времената на глобализацията изкуството отново заема и своето политическо място. Без подробните анотации в каталозите и изложбите произведенията на художниците и теориите на изкуствоведите биха били неразбираеми. От 10-тата Документа насам изложението е станало глобално и днес с право може да се нарече “Световно изложение на съвременното изкуство”. Сред участниците са и творци от Китай, и техни колеги от Африка и Латинска Америка.