1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

На 9 ноември преди 16 години рухна Берлинската стена

8 ноември 2005

Падането на стената беше само началото на осъщественото една година по-късно обединение на двете германски държави. А и на проблемите, породени от него. Криста Кокотовски припомня за събитията на 9-ти ноември 1989 г.

https://p.dw.com/p/AtEU
Стената вече я няма и само акции на художници напомнят за нея
Стената вече я няма и само акции на художници напомнят за неяСнимка: dpa

До 18 часа и 53 минути средно-европейско време 9-ти ноември 1989-та протича в Германия като обикновен ден без никакви сензации. Канцлерът Хелмут Кол е на официална визита във Варшава, в Бундестага в Бон депутатите гласуват за повишаване на заплатите си с 3,2 %, а в Източен Берлин ЦК на ГЕСП заседава във връзка с мерките, необходими за уталожване на все по-явно проявяващото се недоволство сред населението на ГДР...

Няма и един месец от призрачно-помпозните церемонии по повод на 40-тата годишнина от създаването на ГДР, по време на които съветският държавен и партиен ръководител Михаил Горбачов изрича пророческите думи: “Мисля, че опасности дебнат само онези, които не реагират на действителността”.

Междувременно управлявалия по време на тържествата държавен и партиен шеф на ГДР Ерих Хонекер е свален и заменен от Егон Кренц, а т.н. “гласуване с краката” продължава: граждани на ГДР масово емигрират, все по-мощни стават демонстрациите. Властимащите в източен Берлин вече на могат да разчитат на закрилата на Съветския съюз, гласността и перестройката разтърсват целия източен блок, а ето че и източно-германците се спасяват с бягство. Необходим е някакъв предпазен клапан, отдушник. Така се стига до “Разпоредбата за пътуванията зад граница”, която се преработва още веднъж набързо, за да се осигури на гражданите на ГДР нещо, което в демократичните общности се разбира от самосебе си: правото безпрепятствено да напускат държавата.

Когато Гюнтер Шабовски, секретарят на берлинската организация на ГЕСП, информира вечерта печата за заседанието на ЦК, на въпрос на кореспондент на италианската информационна агенция АНСА, той прочита декларация за печата, която всъщност се предвижда да бъде публикувана едва на следващия ден, петък, 10-ти ноември:

“Ето защо ние решихме, днес да въведем правилник, предоставящ на всеки гражданин на ГДР, да напуска страната през граничните КПП на ГДР”.

Часът е 18,53 СЕВ. Това, което телевизията на ГДР излъчва на живо, което минава през телетайпите на световните информационни агенции, е новината за падането на стената, бележещо началото на края на ГДР.

Все още първите реакции са предпазливи. Като например на канцлера Кол във Варшава:

“Какви сега ще бъдат последствията от това решение, какви отдавна вече наложителни реформи наистина ще бъдат извършени, в този час още никой не може да прецени”.

В Бон Бундестагът прекъсва заседанието за изчитането на кратки декларации, сред взелите думата е и председателят на ГСДП Ханс-Йохен Фогел:

“Това решение означава, че стената след 28 години е изгубила функцията си!”

И депутатите трогнати запяват националния химн.

Скоро новината става известни на всички, но не и на върхушката в ГДР. Пленумът на ЦК на ГЕСП заседава при закрити врата. Никой от тях не ни чул, ни видял, нито пък е бил информиран за декларацията на Шабовски.

Непосредствено след изказването му по телевизията първите източно-берлинчани застават пред граничните пунктове към Западен Берлин, искат да бъдат пропуснати, утешават ги да дойдат отново утре. Към 20 часа вече са стотици, скоро стават хиляди. Положението започва да става взривоопасно. Пред граничните бариери се заформят вълнения. В 21.00 министърът на ДС Ерих Мийлке получава от държавния и партиен ръководител Егон Кренц указания, граничните пунктове към Зап. Берлин да бъдат отворени, а един час по-късно и всички пунктове към ФРГ.

Берлин е в радостна треска. Хората още не могат да повярват, че всичко е истина!