Недоволството на Тайван от германската политика към Китай

Независимо дали във външното министерство или пък в редиците на управляващата Демократична партия на напредъка - сред дипломатите и политиците в Тайван има силен гняв поради новата германска политика към Китай. Причината е, че през декември канцлерът Герхард Шрьодер така ясно, както никога досега, застана на страната на Пекин с изявлението си, че Китай е една държава и трябва да остане такава. Китай винаги се е застъпвал за обединението на Германия заяви Шрьодер и затова се разбира от само себе си, че "ние ще направим същото за него." За разлика обаче Тайван не вижда паралели между обединението на Германия и въпросът за единен Китай. В крайна сметка островната република е била китайска провинция само няколко години. Освен това Федерална република Германия не е заплашвала ГДР с нападение в случай на "неправилно поведение". На този фон Тайпе се възмущава от германските планове за вдигане на европейското ембарго на износа за оръжие за Пекин , както и за изнасяне на атомният завод от Ханау. Вице-президентът на Тайван госпожа Анет Лу заяви в интервю за първа германска телевизия следното:

"Миналата година светът изразходва огромно количество време и средства за борба с тероризма. Смешно ще е ако една държава като Германия иска да сподели с Китай изключително разрушителни модерни оръжия. От тайванска гледна точка китайците, докато продължават да имат ракети насочени към Тайван, са държавни терористи. Ако Германия подкрепа Китай, това ще е нещо невероятно."

Изявлението на канцлера за политиката за един Китай е в тясно връзка с факта, че Пекин е най-важният търговски партньор на Берлин в Азия. Германската търговия с Китай в момента е три пъти по-голяма по обем от тази с Тайван. Второто основание за промяната в германската политика са плановете на Тайван за референдум за заплахата от страна на Китай. В деня на президентките избори в средата на март избирателите ще бъдат запитани и дали Тайван трябва да засили отбраната си, ако Китай откаже да изтегли около 500 ракети, насочени срещу острова. Комунистическото правителство в Пекин остро осъди гласуването, защото тайванския президент Чен Шуй-бян преследва с него целта в бъдеще да реализира независимостта на Тайван. Китайското ръководство счита островната държава за отцепена провинция и я заплашва с военна сила, ако официално се обяви за независима.
Повечето държави, включително и Германия не признават суверенитета на Тайван. Тайван не е представен и в ООН. Германия не поддържа филиал на Гьоте институт в Тайпе, нито пък има там посолство, а само едно бюро и културен институт. Вашингтон прекъсна дипломатическите си отношения с Тайпе пред повече от 20 години, но търгува със страната и се е задължил да защити острова в случай на китайско нападение.