Необходимост от диалог между САЩ и Техеран

Ситуацията напомня на странното премерване на силите по шосе с едно платно. Два автомобила карат един срещу друг с надути клаксони и никой не иска да направи място на другия.Всеки обаче има правото да използва шосето , докато в последния момент нервите на единия от шофьорите не издържат и той свива встрани или пък ксе стига до сблъсък с фатални последици за двамата “ имащи право”.

По настояване на Вашингтон Съветът за сгурност даде на Иран срок до 330 март да се откаже от плановете си за обогатяване на уран.Повече от наивност обаче би било да се повярва че Техеран ще последва това искане.Напротив.Техеран обяви бомбастична инсценировка , според която страната успяла вече да обогати уран и че във всеки случай ще следва поетия курс.

Това несъмнено е горчиво разочарование за стратезите във Вашингтон тъй като такова упорство не отговаря на представите на единствената свръхсила в света.При това дори и още даването на 30 дневния срок бе признание за провала.30 дни по-късно няма никаква промяна.Русия и Китай и занпаред ще торпедират опити за налагане на санкции срещу Иран и във всеки случай ще гласуват срещу употреба на сила. Да се разобличат САЩ като “ книжен тигър “изглежда има за двете страни съвсем друго значение отколкото върху Иран да се окаже подобаващ натиск за да отстъпи от позицията си.

Вашингтон обаче доказ , както например в случая със Северна Корея , че в даден проблематичен случай е в състояние да води преки преговори.СЩ обаче не искат да разговарят с Иран.СЩ искат да се отърват от иранския режим а не да водят разговори с него.Този режим обаче не отстъпва пред заплахи и остри изявления.Изглежда че Вашингтон разбра това поради което вече нескрито заплашва с употреба на сила срещу Иран , също и с употреба на тактически ядрени оръжия.Но и след изтичането на 30 дневния срок Съветът за сигурност няма да се съгласи на такива мерки и така ще укрепи още повече самоувереността на иранското ръководство.Дори и самата амерканска стратегия , ако това може да се нарече стратегия , се намира в дилема. Налице е опасността санкции от каквото и да било естество да засегнат по-скоро тези коити ги налагат , а не онзи срещу когото са насочени санкциите.Военни мерки могат да предизвикат тъкмо ескалацията , която всъщност трябва да се предотврати.Затовао време е европейците да престанат да се движат в релсите на Вашигтон.САЩ и Иран са призовани да започнат директен или мултилатерален диалог , както в случая със Северна Корея .