Нестихващите политически амбиции на Лех Валенса

В характерния си стил, отривисто и категорично, Валенса призова писателя Гюнтер Грас да върне титлата почетен гражданин на Гданск поради службата си във войските на СС. Няколко дни по-късно той натегна бурмите още повече: ако Грас не направел това, тогава той самият щял да се откаже от почетната титла, присъдена му от родния му град. После обаче Валенса явно е размислил, защото каза, че всъщност щял да бъде достатъчен просто “един жест” от Грас към гражданите на града.

Валенса иска да се сложи край на разправията около Грас, защото се опасява, че в противен случай той самият може да бъде инструментализиран от управляващата партия Право и страведливост. От известно време той подкрепя либералната партия Гражданска платформа, чийто депутат е и синът му Ярослав. Валенса ненавижда дълбоко ръководителите на управляващата партия, братята Качински, единия президент, другия премиер.

А в недалечното минало те бяха тесни съюзници. Братята Качински бяха юридически съветници на профсъюза Солидарност, а когато през 1990 Валенса влезе в президентския дворец, той ги направи държавни секретари. По-късно той се изпокара с тях, тъй като те искаха безмилостна разправа с бившите функционери на комунистическия режим. Валенса обаче държеше да се даде място за изява в демократична Полша на всеки, който е компетентен, лоялен и не е работил за репресивния апарат.

С подкрепата си за либералите, Валенса опроверга сега всички онези, които му бяха сложили етикета “национал-католически” политик. Още като държавен глава той участваше в официалните богослужения, но майсторски се измъкна от всички опити да се окаже в прегръдката на католическата църква. Като президент той се провали в последна сметка и затова, защото без много да му мисли взимаше отношение към всичко и всички.

Социолозите откриха, че Валенса не бе преизбран също и защото за много поляци публичните му изяви бяха просто срамни. Той дълго не можа да се примири с това, че те избраха за негов преимник посткомуниста Александър Квашневски. Но на погребението на Йоан Павел Втори в Рим той се помири с Квашневски, което допринесе за възстановяването на реномето му в Полша. Отвъд Атлантика впрочем славата му остава ненакърнена: в Америка нобеловият лауреат за мир е смятан за жива легенда.