Неформалната среща на европейските външни министри в Уелс

Повечето външни министри от ЕС се против отлагането на присъединителните преговори с Турция, чието начало е предвидено от 3-ти октомври. От юридическа гледна точка и формално погледнато Анкара няма в какво да бъде обвинена, макар и да се усеща политическото разочарование от поведението на турция през последните седмици, каза холандският министър на външните работи Бернард Бот. Турското правителство продължава да отказва признаването на Кипър. А Кипър е член на ЕС още от миналата година. Очевидно ЕС възнамерява да отговори на едностранната декларация на Турция с един вид контра-декларация. В този документ Турция вероятно ще бъде призована да признае в международно правен аспект Кипър, чиято северна част е окупирана от турците. Започването на прегеворите обаче няма да се поставя в зависимост от Кипърския въпрос, заяви германският външен министър Йошка Фишер. Според неговите думи обещанията пред Турция трябва да бъдат спазени:

“Изхождаме от това, че е в интерес на ЕС за стабилността и мира в целия регион да продължаваме да развиваме отношенията възоснова на дадените обещания и съответните обещания на държавните и правителствените ръководители от декември в Брюксел да бъдат сега осъществени в рамките на преговорите.”

Комисията на евросъюза настоява Турция да отвори пристанищета си за кипърските кораби, както предвижда митническият съюз. Конкретен план-график за целта обаче не съществува.

Кипър, подкрепян от Франция, Гърция и Испания, би могъл да продължи да блокира решението за необходимия мандат за преговори от трети октомври, защото съгласието си трябва да дадат всичките 25 държави-членки. Австрийската външна министърка Урзула Пласник се изказа за премяна в крайната цел на преговорите. Вместо пълноправно членство на Турция да се предложи само привилегировано партньорство без право на глас. Тя срещна обаче слаба подкрепа за тази алтернатива. Както призна самата Урзула Пласник: резултатът е 24 на 1 в нейна вреда:

“Аз отивам на преговорите, застъпвайки позицията, че откритостта на процеса и способността на ЕС да приема нови членове, както и логично произтичащата от тук алтернатива, трябва да бъдат ясно и прецизно зафиксирани в мандата за преговорите”.

Австрия среща подкрепата на кандидатката за германското канцлерство от дясноцентристката опозиция Ангела Меркел, която ксъщо е за привилегировано партньорство на Турция. В случай, че тя стане канцлер след изборите на 18-ти септември, тя ще е в състояние да забави преговорите с Анкара. Външният министър Йошка Фишер, чиято червено-зелена управляваща коалиция според анкетите изостава в предизборната борба, изжохда от предположението, че срещата в Нюпорт няма да му бъде последната като шеф на външното м-во в Берлин и застъпник на турското членство:

“Мога да ви кажа, че идвам направо от предизборната борба и в това отношение съм длъжен да заявя, нека изчакаме още малко. Все още има твърде много въздух преди изборите. Казвам това, не за да демонстрирам показен оптимизъм, а защото действително е така.”

В началото на консултациите в Нюпорт външните министри от ЕС дадоха израз на потреса си от опустошителното природно бедствие в южните американски щати и предложиха помощ. Германският външен министър каза следното:

%Нашата солидарност и нашето съчувствие са отправени към пострадалите. Големият брой жертви, както се опасяваме, е потресаващ. Федералното правителство на Германия предаде нашето съчувствие нашата солидарност на американската страна и е готово да окаже помощ под всички възможни форми.”

По отношение на Иран европейските първи дипломати изтъкнаха, че продължават да са готови на прегевори по ядрения проблем и очакват нови предложения от Техеран. Преговорите за оспорваното обогатяване на уран би трябвало да продължат в рамките на УС на МААЕ във Виена от 19-ти септември.