Начало

"Не съм българин, но сърцето ми е българско"

Най-голямата частна колекция на старинни записи на българска народна музика се намира във Вашингтон. Тя е притежание на американеца Лари Вайнър, който от години се интересува от български фолклор и традиции.

default

Стари грамофонни плочи от колекцията на Лари Вайнър

Лари Вайнър е музикант по хоби и компютърен специалист по професия. Вече 13 години той участва в една смесена българо-американска фолклорна група, позната на много места в САЩ под името „Люти чушки”. Но участието му в създадената през 1997 година група е само един елемент от неговия дълбок и дълготраен интерес към българската музика и танци. Той посещава България за първи път през 1961 година, след това пътува редовно до страната и присъства на много от фолклорните фестивали, най-вече на големия фестивал в Копривщица.

"Люти чушки" и български език

Първите му посещения са в северозападна България, където прекарва известно време в едно от селата в района на Видин. „Като американец, беше много трудно да се пътува по това време и да се чувстваш „свободно”, казва Лари.

Въпреки трудностите, той продължава пътуванията си и учи български език. Къде точно го е учил? „Ами в селото. Беше много трудно да ида на село само с английски език. В селото никой не знаеше английски”, казва на български американският ценител на българската култура.

След прекъсване от 15-ина години, през 2003 година Лари Вайнър подновява пътуванията си из България. Те донасят нова голяма страст, чийто резултат е събирането на най-голямата частна колекция на ранни записи с българска народна музика – тя със сигурност е най-голяма в Северна Америка, а може би и в света. Според Вайнер дори музиколози в България признават, че той притежава и непознати за тях записи.

Flash-Galerie Larry Weiner

Лари Вайнър пред колекцията си

"Балканската музика е нещо специално"

"Аз обичам музика, най-вече балканска музика, защото тя е нещо специално за мен. Мисля, че беше през 2001 година, когато внезапно осъзнах, че В България липсва голям интерес към т. нар. „музика от корените”, както й казваме в Америка. С това понятие обозначаваме най-ранните звукозаписи, най-старите познати записани стилове. Знаех за съществуването на само един-единствен компакт диск с музика от България, записвана преди 1940 година. Този диск беше издаден от американската певица и инструменталистка Лорен Броди.

Тя издаде диска някъде около 1993 година: той съдържа записи на българска музика, правени преди 1940 година и е произведен в САЩ. Когато след дълго прекъсване поднових пътуванията си из България, аз си мислех, че ще е достатъчно да вляза в някой магазин за дискове и да намеря този вид музика. Но намерих само поп-фолк и чалга, както и малко записи на „Балкантон”, всичките от след 1945 година. Така започнах да издирвам стари грамофонни плочи . Намирах ги в антиквариати, радиостанции, музеи, започнах да ги купувам и да ги нося у дома в Америка. Това, което чувах, ми харесваше безкрайно, така че станах много сериозен в издирването.

alte bulgarische Platten aus der Sammlung des Amerikaners Larry Weiner

Един от "бисерите" в короната на Вайнър

На 78 оборота

В личната колекция на Лари сега има над 500 ранни грамофонни плочи, от най-стария вид, дето свирят на 78 оборота. Те са от периода между 1910 и 1944 година. Най-ранният запис има съвсем точна дата - 10 юли 1910. При това записите от тази година са няколко: някои от тях са произведени от немска компания, наречена „Фаворит”. Тези грамофонни плочи са съвършени: на етикета им е отпечатано не само името на певеца и на песента, но и точната дата, на която е направен записът.

Американецът има и амбициозни планове по отношение на колекцията си. През 2005 година той се запознава с етномузиколога от БАН Венци Димов, който също се интересува от стари записи. Двамата решават да издадат в България серия от дискове за онези, които биха желали да узнаят как е звучала народната музика едно време.

До момента вече са дигитализирани около 600 записа с 1200 песни. Но това е само първият етап. Най-вероятно ще бъдат подбрани представителни за различните стилове изпълнения. Например ранни записи на една от любимите на Лари български певици Вълкана Стоянова, от времето когато е била на 16 или 17 години. По-късно може да се появят дискове с изпълнения от отделни региони или на определен тип музикални инструменти.

Flash-Galerie Larry Weiner

Американецът грижливо селекционира и в градината и в музиката

Старинни напеви

Любим запис на Лари Вайнър е ръченица, изпълнена от един от първите битови ансамбли, създадени около 1930-та година. „Бистришка четворка" - те са свирили за радио, и са оставили много, много малко записи”, казва със съжаление Лари. Един от най-ранните записи в колекцията наистина е от 1910 година, на гайдаря Слави Велев. „Той е от Калофер”, пояснява Лари, „и аз знам това, защото е написано на етикета на плочата”. Но перла в тази колекция е ранен запис на певицата Вълкана Стоянова, от времето когато тя е била на около 16 години.

Лари много би искал да разбере дали има подобни колекции някъде в България, притежание на хора, които са ги наследили от родителите си например. Желанието му е да дигитализира въпросните записи за да се запазят и да станат част от по-голямата колекция, така че хората един ден да познават музикалното си наследство. За себе си, Лари казва: "Аз не съм българин, но може би сърцето ми е българско."

Автор: Соня Каникова, Редактор: Бистра Узунова

Редакцията препоръчва

Albanian Shqip

Amharic አማርኛ

Arabic العربية

Bengali বাংলা

Bosnian B/H/S

Bulgarian Български

Chinese (Simplified) 简

Chinese (Traditional) 繁

Croatian Hrvatski

Dari دری

English English

French Français

German Deutsch

Greek Ελληνικά

Hausa Hausa

Hindi हिन्दी

Indonesian Bahasa Indonesia

Kiswahili Kiswahili

Macedonian Македонски

Pashto پښتو

Persian فارسی

Polish Polski

Portuguese Português para África

Portuguese Português do Brasil

Romanian Română

Russian Русский

Serbian Српски/Srpski

Spanish Español

Turkish Türkçe

Ukrainian Українська

Urdu اردو