Нидерландия: лабораторията на свободата

Тази възторжена възхвала идва от перото на френския философ Декарт и е адресирана към най-толерантната държава по негово време в Европа: Нидерландия, по-точно нейната най-богата провинция Холандия.

Становището на Декарт не е било погрешно. Холандският 17 век не напразно е бил наречен "златният век": рядко в човешката история се е стигало до такова плодотворно съединение между търговия и култура, дух и власт. Една просветена нация, която основава училище на най-малкото петно, за да противодейства на незнанието; неграмотността в Нидерландия е била най-ниската в света. Университетите са били открити за всякакви спорни мисли и идеи, а такава свобода на словото и мисълта просто не е имало никъде другаде. Холбандският печат е бил първият изобщо свободен печат. В този свободен климат търсят и намират убежище много неспокойни духове: бежанци от Фландрия, Франция, Португалия, Испания и чуждестранни търговци създават един уникален многонационален коктейл.

Още тогава прозорливите хора разбират: икономическото благосъстояние стои в пряка връзка с политическата търпимост. Това, че благосъстоянието се артикулира така непосредствено в изкуство и култура и в един либерален мироглед, се дължи не толкова на националния характер на холандците, колкото на факта, че Холандия е била световна търговска сила и е правела парите си по чужди брегове.

От 18 век нататък тази сила отслабва, но националното богатство остава непокътнато: водещата търговска нация на Европа умножава имуществото си сега вече на борсата. А охолният живот, който холандските търговци водят, напомня на угодите, които си позволяват днешните богаташи. Много търговци се оттеглят от активния бизнес и се отдават на създаването на художествени колекции и на голф: изглежда, че този спорт води началото си от Холандия, от където през 15 век е стигнал до Шотландия. Жените са били еманципирани. Италианският философ Джукарди се удивлява: "Позволени са им много свободи. Те излизат сами, било за да отидат на гости или дори да пътуват някъде, без това да прави лошо впечатление някому."

Изкуството на изкуствата е живописта: поради почти тоталното отпадане на църковното и аристократическото покровителство, холандското изкуство придобива изцяло светски характер. Основните теми са ежедневието и семейството. Впрочем самите художници не забогатяват: макар и световно известни, печалбата прибират техните агенти. Франс Халс и Рембрандт умират в бедност, а те са били най-реномираните на своето време.

Съседите гледат с подозрение на либералното елдорадо на Европа. Старата бездна между континенталните и морските сили, която в продължение на векове определя облика и историята на Европа, се задълбочава още повече при Наполеон, който деградира световната търговска сила в една периферна провинциална държава.

Съществуват класически антилиберални предубеждения срещу държави, които не произлизат от придворната и рицарската традиция, и които създават своето богатство не чрез патронаж, а с търговия. Презрението към търговията, която водела към разпродажба на националната идентичност, и алчността на космополитите - едно почти общо място и в съвременния антисемитизъм, - продължават да виреят до ден-днешен сред левите и десните идеолози. Така че афектът срещу глобализацията и либерализма има стара традиция - една понякога зловеща традиция.