Нобеловата награда за мир получава Мухамад Юнус

Името на Мухамад Юнус беше сред фаворитети за Нобеловата награда за икономика; присъдена му бе Нобеловата награда за мир. “Всеки човек на земята има потенциала и правото да живее добре. Юнус и неговата банка за микрокредити показаха, че дори и най-бедните сред бедните могат да работят и допринесат за собственото си развитие”, се казва в съобщението на Нобеловия комитет. Юнус печели наградата и заради системата за отпускане на микрокредити, която помага на бедни жени да постигнат напредък в живота си и да се избавят от бедността. Тази система е от особено значение за изостаналите бангладешки села.

“Представата за бангладешкото село, казва Юнус, е, че то е затънтено, изолиран остров, чиито обитатели нямат представа какво става по света. Ако обаче им бъде предоставен телефон, на изолацията се слега край – тогава вече няма разлика между хората в града и хората в селото.”

Точно с телефона започва помощта на Юнус за неговите сънародници. През 1997 г. с миникредит от “Грамийн банк” Мусамат Анара, например, си закупува мобилен телефон. Междувременно цялото село се ползва от услугите на нейния телефон – срещу скромна сума пари.

“Идеята идва от Грамийн банк, разказва Анара. Благодарение на нея сега правя не лоши пари. Малко повече от половината от онова, което припечелвам с телефонните услуги, отива за покриване на кредита, остататък е моята печалба.”

Миникредити на Грамийн банк са помогнали на семейството на Анвара постепенно да се възземе от бедността. Междувременно банката на Юнус разгръща дейност в повече от 50 хиляди села в Бангладеш и има близо пет милиона членове. Всичко започва обаче с една екскурзия на младия професор по икономика Мохамад Юнус. Потресен, той установява, че бедното селско население може да преживее само като взема заеми от лихварите, заемите се трупат, трупат се и лихвите, бедността се увеличава, става бездънна пропаст. На Юнус му хрумва проста идея: да отпуска миникредити с ниски лихви и без гаранции, за да могат бедняците в бангладешките села да започнат някаква работа, някакъв занаят. Междувременно “Грамийн банк” е отпуснала миникредити в размер на 4 милиарда евро – и близо 99 процента от кредити са върнати.

“Грамийн банк е известна като банка на бедните. Но ние ще сме горди, ако не останем банка на бедните, а постепенно се превърнем в банка на бившите бедняци. Искаме нашите клиенти да забогатеят, да станат заможни, това е целта на банката ни.”

Самият Юнус е могъл да има голям успех в частното стопанство. Той произхожда от заможно семейство, надарен е, получава стипендия “Фулбрайт” в СЩ, на 33 години става професор и се връща в Бангладеш.

“Знаех, казва той, че след като се върна от щатите, мога да стана успешен бизнесмен. Донякъде съм именно такъв и днес, само че не аз се възползвам от печалбата, от нея се възползват бедните.”