Нобелова награда за мир за Мохамед ел Барадей и МААЕ

Носителите на нобеловите награди за мир ги получават съвсем не само заради успеха на своята дейност. Наградите всъщност се връчват в знак на признание за неуморните усилия и непоколебима ангажираност за превръщането на света в по-добър и по-мирен. От тази гледна точка изборът на норвежкия нобелов комитет за тази година – да даде наградата за мир на на Международната агенция по атомна енергия и на нейния директор Мохамед ел Барадей, определено е добър.

От 48 години насам международната ядрена агенция следи за това да предпази света от атомна катастрофа. И ако зависеше от нея и преди всичко от нейния шеф-египтянин, на света щеше да бъде спестено и още нещо: Ел Барадей така и не се поддаде на твърденията на Вашингтон, че Ирак разполага с оръжия за масово унищожение. Ако се бяха вслушали в неговите думи, един от най-важните аргументи за започването на иракската война би отпаднал.

Сега удостояването на Ел Барадей и Международната агенция за атомна енергия с нобеловата награда за мир би могло да се приеме и като много осезателен намек – тъй като правителството във Вашингтон отново провежда опасна кампания, упреквайки този път Иран, че разработва ядрени оръжия. И само на Ел Барадей трябва да се благодари, че до момента е успял да предотврати – най-малкото в дипломатически план – предизвикваната от Вашингтон ескалация: той хладнокръвно заявява, че въпреки известните условности, съществува много голяма разлика между това, което Вашингтон предполага, и установеното на място от експертите на Агенцията.

Нобеловата награда за мир със сигурност ще укрепи позициите на и генералния директор Барадей /който бе презибран на поста си през юни/, и на самата агенция. На които вероятно в бъдеще ще им бъде далеч по-лесно да се противопоставят на опитите за злоупотреба по политически съображения.

Което засега все още се случва. Правителството във Вашингтон изглежда е установило, че с досегашния инструментариум на ядрения контрол може лесно да следва целите на собствената си политика. И Вашингтон интерпретира принципно стриктно заложените правила все по-свободно в своя полза. Така например – Съединените щати имат договорено ядрено сътрудничество с Индия, съюзници са с Пакистан, както и с Израел – макар и трите държави да отказват твърдо да се присъединят към споразумението за неразпространение на ядрените оръжия. От друга страна – Иран се поставя под натиск, макар че е подписал споразумението. Към Северна Корея пък бяха отправени упреците, че е денонсирала документа.

На тази база задачите на Международната агенция по атомна енергия и на нейния ръководител Ел Барадей вероятно стават доста по-сложни, отколкото преди. И поради това решението на Нобеловия комитет от Осло заслужава да бъде приветствано. Тъй като такива институции и такива хора имат нужда от всяка благодарна подкрепа.