Новата година и ние

Под заглавие "Какво очакваме от новата година" седмичникът "Ди цайт" е събрал на първата си страница надеждите и пожеланията на своите редактори - смешни, сериозни, истерични. Ето как изглеждат те: Очакваме 2004 да ни донесе един свят без природни бедствия, без тирани и мъчители, без глад, без война и терор, без детски труд, без подтисничество на жените, без религиозни фундаменталисти, без безумни политици, с други думи един свят на братя и сестри, чиито хора живеят в достойнство и свобода. Това на първо място. А ето сега по-дребните ни пожелания. Германските политици да заработят за общото благо и да започнат отново да дебатират в парламента, а не по телевизията. Ежедневно повторение на така наречените осталгични предавания по всички телевизионни канали, за да разберат най-сетне всички колко хубаво е било в ГДР. Кисели краставички за всички. Освен това: стопански подем наесен без нито един политик да твърди, че това било негова заслуга. Бундесверът да бъде заменен от професионална армия, а службата за трудова заетост - премахната. Законова рамка, ограничаваща мошениците-мобилни оператори. Компактни дискове, които могат да бъдат извадени от целофановата обвивка за по-малко от една минута. Реформа на социалното законодателство, която да трае десетилетия, а не няколко месеца. Истината за измирането на горите през 80-те години. Изборна реформа, която да заслужава това име. Шойбле за президент на Федералната република. Хенинг Шерф за президент на Федералната република. Защо не двама? Още няколко пожелания. Реформа на федералната система, лишаваща горната камара на парламента от всички възможности за обструкции. Бундестагът да се самозадължи, за всеки новоприет закон да премахва два стари. Промяна на бракоразводното право: повече справедливост за мъжете. ЕС, който е така понятен, както това изречение. Едно европейско ядро с Англия, Франция, Полша, Германия, Белгия, Люксембург и Нидерландия. Затваряне на американския затворнически лагер Гунтанамо и граждански съд за намиращите се там затворници. Садам Хюсеин пред Трибунала в Хага. Правова държава и свобода на медиите в Русия. Обезсилване на отново надигналите глава московски тайни служби. Край на приятелството между Шрьодер и Путин. Изборна победа на Хилари Клинтън. Или по-добре не. По-малко хамбургери, пици, дюнер-кебап и т.н. На мисис Роулинг да й секне вдъхновението (извинявайте, деца, но това вече е прекалено, книгите й стават все по-скучни, родителите и те трябва да прочетат нещо друго). Имаме и още пожелания. Германските професори най-сетне да започнат да предават и в понеделник и петък и да не закъсняват за лекциите. Карантина върху оценката "много добър" във всички германски педагогически институти, докато следващото или по-следващото европейско проучване за равнището на ученическите познания не класира Германия на трето или четвърто място след Финландия. Бой с пръчки за всички оператори на така наречените радио-класика. Данък и върху самолетния бензин, по екологически съображения. Компютър, който се затваря само с едно натискане на копчето. Университетски библиотеки, отворени до 22 часа. Международната космическа станция, най-скъпата руина в човешката история, да бъде обявена за исторически паметник и най-сетне забравена. Би било добре също създателите на правописната реформа да се засрамят. Желаем също: билети за концерти и театър, които да са достъпни и за средния човек. Културно предаване по радиото, което да заслужава това име. Португалия да стане европейски шампион, а отборът на Карл Цайс Йена да се изкачи в трета Бундеслига. Най-сетне да бъдат затворени специалните ложи на футболните стадиони. Планини в Берлин и крушки, които издържат 20 години. Да бъде забранено музикалното промиване на мозъците на всички обществени места, а също така носенето на анцузи и използването на джиесеми с музикалната стълбица и мелодии от Моцарт. Десет години затвор за всички оператори на радио-класика (алтернативен вариант на боя с пръчки). Майстори, които идват в уречения час. Незабавното премахване на карнавала. Повече време за четене. Един "Ягуар" МК ІІ, модел 1965, без авто-механик. И купешки цветя, които не увяхват докато ги занесеш вкъщи.