Новата жена на президента

Да припомним известното дотук. Родената през 1968 италианка Карла Бруни се прочу първоначално като модел, а преди няколко години се изяви и като певица. Бруни, която живее в Париж, постигна сензационен успех с авторския си албум Някой ми каза нещо, който се изкачи на върха на френските класации, а дори и в Германия влезе в Топ 20; в продължение на месеци нямаше бар във Франция, в който да не се носеше интимно-опушеният глас на Бруни, пееща за Рафаел, който изглеждал като ангел, но в любовта бил дявол.

Тази песен бе посветена на тогавашния й приятел Рафаел Ентовен, един млад парижки философ, който бе женен за Жюстин Леви преди Бруни да сложи край на тази връзка; Леви от своя страна е дъщеря на известния философ Бернар-Анри Леви. След като й отне Рафаел, Карла роди от него син, а Жюстин написа роман, в който Бруни се явява като дяволско изчадие. Франция тъкмо си отдъхна от тези гладко сублимирани в песни и книги афери на парижката шикерия, ето че сега не друг, а самият президент попадна в окото на този вихър.

Саркози и Бруни: такова нещо не бе имало от дните на клюките около Кенеди и Мерлин Монро. За разлика от всеки мислим германски еквивалент (Ангела Меркел и Херберт Грюнемайер? Курт Бек и Хайди Клум?), връзката Сарко - Бруни представлява сблъсък на културите от особен вид: непривилегированият, който се издига до президент, и произлизащата от културната аристокрация Бруни; президентът-хардлайнер и принадлежащата към ляволибералната горна прослойка поп-икона.

Френските социалисти се гневят, че с помощта на клюкарския блясък президентът иска да отклони вниманието от своята коварна политика, а онзи сектор от френския музикален свят, идентифициращ се по-скоро с раперката Кени Аркана и нейния анти-Сарко шансон "Гневът", вместо с луксозно-меланхоличните напеви на Карла Бруни, знае сега без никакво съмнение къде се намира врагът.