Новата конституция на Бутан

р Шулц:

Комисията, работеща върху конституцията е 39-членна. Нейният състав доказва, колко сериозни са намеренията на Бутан, да се развива от конституционна монархия към демокрация. Пряко избрани представители на отделните административни окръзи, на будистките манастири, на научния живот и правителството са включени в комисията.

Колкото и малко да е известно досега за съдържанието на проектоконституцията, все пак е ясно, кои ще са по-съществените спорни точки: въпросите, свързани с проблема, дали в Бутан да се изгради многопартийна система и доколко кралят ще съхрани или отстъпи от властта си.

Пътят на Бутан към демокрацията започва в 1981 год. със създаването на т.н. ”киметите за развитие”, демократични органи на окръжно ниво. Десет години по-късно бяха създадени т.н. ”Блокови комитети”, в които заседават представители на по няколко бутански села. В 1998 год. кралят разшири правата на Националното събрание и оттогава насам то избира кабинета. Процесът на демократизацията напредва наистина бавно и населението среща затруднения в развитието си. Ала новата конституция вероятно ще включва и разрешаването на политически партии, смята тибетологът Грегор Верхуфен от университета в Лайпциг, предприел няколко пътувания до Бутан.

Верхуфен:

”Кралят е движещата сила зад всичко това и хората трябва постепенно да свикнат с този процес на демократизация. Те са вече на верен път. Националното събрание е най-убедителният пример: дебатите станаха по-разгорещени, постепенно изкристализирват политическите позиции. Въпросът за многопартийната система е само въпрос на време".

Кинлей Дорйе, главен редактор на независимият бутански седмичник "Куенсел" оценява положението коренно различно. Според него многопартийната система няма шансове. Нестихващата гражданска война в съседен Непал, конституционна монархия с многопартийна система, е плашещ пример, смята Дорйе:

Дорйе:

"Това, което става в Непал, е за нас много поучително. Политическата система на страната не действа. В Бутан демокрацията трябва да бъде пряка демокрация."

Освен това съотношенията на силите в Бутан нямало да се променят чрез конституцията, защото в мом4ента били така и така балансирани, твърди Дорйе:

Дорйе:

"Ако разгледате бутанската система и демократичния процес през последните 10 години, то дворецът вече не разполага с много власт. Кралят е само държавен глава, кабинетът действа като изпълнителна власт, Националното събрание е законодателната. Т.е. тези органи вече са разделени. Според мен конституцията ще представлява значителна крачка напред в демократичния процес. Тя ще създаде правните рамки за вече съществуващите условия."

Голяма част на предимно селското население на Бутн вероятно изобщо не разбира тези проблеми. При все това кралят ще обикаля страната, за да ги обсъжда с народа, перди Националното събрание да узакони новата конституция. Вероятно широкото образование ще бъде важна, решаваща крачка по бавния път на Бутан към демокрацията.