Нова десница ще има когато старата си отиде окончателно

Странно нещо се случва с десните партии. На практика те не съществуват и в същото време техните ръководства продължават да водят политически живот. Говорят за коалиране, чертаят планове за бъдещето, излизат с позиции. Според различни социологически проучвания ДСБ има 0.8 % подкрепа, а СДС някъде около 2 %. Трябва да направя уговорката, че тези изследвания са правени преди последно заявените намерения от страна на лидери на СДС за подкрепа в полза на ДПС. Това със сигурност ще намали още и без това изтънялата до крайност подкрепа за сините.

Нито СДС, нито ДСБ имат някакво влияние в обществото. След предстоящите избори, които и двете партии ще загубят, спомената подкрепа за тях ще се свие още повече. Единственото, което ги държи на повърхността, е представителството им в българския парламент, което също няма да трае дълго. След две години нито СДС, нито ДСБ ще влязат като самостоятелни политически сили в него. Повод за това категорично твърдение ми дават както социологическите проучвания, които цитирах, така и низходящата тенденция от последните години. Разбира се, не трябва да подминаваме и поведението на лидерите на двете партии. В последните три седмици те заявиха взаимно изключващи се намерения, относно предстоящите избори. Пламен Юруков в началото на своето лидерство говори изключително топло за бъдещото си сътрудничество с ДСБ и заяви, че обвързването на СДС с ГЕРБ в дългосрочен план ще бъде пагубно за синята партия. Само десет дни по-късно лидерът на сините смени позицията си и започна неистово да ухажва Бойко Борисов. В момента СДС се унизиха до там да разчитат на благосклонността на Борисов, който от своя страна вече не бърза да се коалира с тях. На всичкото отгоре различни говорители от СДС се изказаха в полза на коалиционни действия с Движението за права и свободи, което със сигурност е разколебало и най-твърдите им привърженици.

Не по-добре стоят нещата с Демократи за силна България. Партията, която бе замислена като граждански проект, но се случи като партия на Иван Костов, започна съществуването си като алтернатива на СДС. ДСБ се отцепи от СДС и заради порочния модел на управление в столицата, което те тогава наричаха „модела Софиянски”. Основната цел на ДСБ в началото бе да се превърне в първа сила в дясното пространство. Днес тази цел изглежда непостижима, а ДСБ се смали под нивото на една от многобройните земеделски формации. След като в продължение на три години в ДСБ говореха основно срещу СДС, днес най-изненадващо обявиха курс към коалиция, което е неприемливо нито за един от двата електората. В СДС не могат да забравят острия език срещу тях, в ДСБ не могат да забравят причините за разделението, които бяха много сериозни.

Оттук нататък предстои дълга агония за двете политически сили, дотолкова доколкото те продължават да присъстват в парламента. Официалното им закриване ще бъде през 2009 г., когато ДСБ ще остане под чертата, а СДС ще се разтвори в някаква безпринципна коалиция. Някой трябва да обяви политическата смърт на тези сили, за да може да се прави нещо ново и смислено. От тяхното съществуване, такова каквото е в момента, няма абсолютно никакъв смисъл. Те обслужва единствено егото на няколко политици.

Не бих искал думите ми да се схващат като проява на неуважително отношение към онова, което десницата направи за България, включително и към политици, които в момента са в двете катастрофирали партии, за които говорим досега. Иван Костов е най-успешния български премиер за последните 17 години, а неговите две правителства, излъчени с мандата на ОДС, наистина промениха България за добро. Това са очевидни неща, които трудно могат да бъдат оспорвани. Това обаче са и минали работи, те са история. Реалността е съвсем различна, а бъдещето изисква нова десница с нови хора. Колкото по-бързо СДС и ДСБ престанат да съществуват в този си вид, толкова по-лесно ще се случи запълването на вакуума, оставен в дясно. Сега те просто пречат, а ползата от съществуването им, както казахме, е почти нулева.