1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Нова ера в арабския свят?

Райнер Золих5 септември 2008

Срещата Асад - Саркози е възможност за Сирия да излезе от международната изолация - очебиен паралел с Либия, където по същото време гостува Райс, първото посещение на американски външен министър от 55 години насам.

https://p.dw.com/p/FBgw
Въпреки прокламациите в региона си остават старите конфликтиСнимка: AP Graphics/DW

"Тази седмица в арабския свят започва нова ера", възвести иначе резервираната германска осведомителна агенция ДПА. Агенцията се позовава на факта, че минаващите дълго време за

Sarkozy in Syrien
Саркози се остави да бъде ухажван от сирийския си колега АсадСнимка: AP

"две сатанински личности"

застаряващият либийски революционен лидер Кадафи и минаващият за политически хитрец сирийски президент Башар Асад, можаха да се здрависат с двама висши западни политици. Американската външна министърка Кондолиза Райс гостува в Либия, а френският президент Саркози, в продължение на два дни, се остави да бъде ухажван в Сирия.

В арабския свят често биваха прокламирани "нови ери", най-често много прибързано. Досега в голяма част от региона си остават старите конфликти и вражди, на фона на терор и окупация, на социална мизерия и политически репресии. Тъкмо на режимите в Дамаск и Триполи се удостоверява печална равносметка по отнношение на съблюдаването на човешките права. Въпреки това в тези две столици има положителни развития, които не могат да се отрекат. Обезщетени бяха близките на жертви на терористични атентати.

Inhaftierte bulgarische Krankenschwestern in Libyen
Ес се намеси активно в акцията по освобождаването на българските медици в ЛибияСнимка: picture alliance/dpa

След продължителен покер бяха освободени българските медицински сестри

Дамаск и Триполи изиграха полезна роля при освобождаването на чуждестранни заложници в различни страни.

Все пак западната политика не трябва да си прави илюзии. Асад е ловък тактик на властта и досега държи на своите тесни връзки с Техеран, както и с ливанските милиции Хизбула. Кадаафи пък винаги е способен на изненади. Също и надеждата на някои западни коментатори за евентуална по-значима роля на Франция и Европа, може би за сметка или дори на мястото на недолюбваните на много места американци, остава по-скоро нереалистична. По-вероятното е да продължи да се чака за истински напредък в региона, като например евентуален израелско-сирийски мирен договор.