Нова книга на бившия американски вицепрезидент Ал Гор

От една седмица насам новата книга на Гор е струпана на големи купчини в американските книжарници. Продажбата й върви блестящо: само за една седмица “Атака срещу разума”, както гласи заглавието на произведението, се е изкачила на трето място в продажната листа на “Амазон”, най-големия интернет-магазин.

Публичните изяви на бившия вицепрезидент предизвикват такъв интерес, сякаш става дума за поп звезда, а не за политик. С успеха на предишната си книга “Една неудобна истина”, която предупреждава за последиците от глобалното затопляне, и най-късно с получаването на Оскар за филмовата й версия, Ал Гор, наследникът на богата фамилия от Тенеси, свързана от поколения с политиката, се превърна в нещо като месия за редица обществени групи: за еколозите, за противниците на Буш, за привържениците на демократите.

Впрочем в актуалната си фронтална атака срещу Буш, Гор бе изпреварен вече от бившия президент Картър, който не се поколеба да нарече Буш най-лошия президент в американската история – една присъда, която немалко американци смятат, че подхожда на самия Картър. В своята книга Гор описва Буш като президент, който нарушил законите, който бил лъжец и освен това хвърлил страната в една катастрофална война. Поради арогантността и твърдоглавието на Буш, американците по света били изложени сега, много повече от преди, на опасност от терористични нападения.

Още по-жестока е критиката на Гор по адрес на американската демокрация и специално срещу съществения принос на медиите за затъпяването на масите. Той критикува западането на печатните медии и доминиращата роля на телевизията: зрителите били захранвани с глупости от живота на така наречени известни личности като Бритни Спиърс или Парис Хилтън, вместо да бъдат задълбочено информирани за истински важните проблеми на Америка и света.

Както в предишната, така и в новата му книга обаче заключението на Гор не е съвсем мрачно. Все още не било късно да се завърти кормилото във вярната посока. Така както навремето печатните медии допринесли за демократизирането на знанията в епохата на Просвещението, така сега дискусионната култура на интернета вдъхвала нов живот на демокрацията. В първите рецензии за “Атака срещу разума” обаче с право се припомня, че Ал Гор беше осем години депутат в Камарата на представителите, осем години сенатор и осем години вицепрезидент, че сам е извлякъл огромна полза от американската демокрация в сегашния й вид, и че сам владееше и владее виртуозно критикуваната от него медийна клавиатура. Вестник “Вашингтон пост”, който не може да бъде заподозрян в прекомерна слабост към президента Буш, окачествява книгата като сериозно произведение на един интелигентен човек, притежаващ неизлечимата способност да насочва вниманието повече към себе си, вместо към проблемите, които иска всъщност да коментира; книгата си струвала да бъде прочетена, но егоманията на автора й можела да влуди читателя.

Публикацията на новата книга на Ал Гор, която явно ще има голям читателски успех, повече от половин година преди началото на предварителните гласувания за президентските избори догодина, отново разпали дискусията по въпроса дали Гор няма все пак да се кандидатира отново за президент. Самият той упорито отказва да даде ясен отговор, което разбира се не изключва възможността изведнъж да промени мнението си.