Ag: Gotscheff Titus

Последната постановка на театралния режисьор Димитър Гочев в Берлин се нарича "Анатомия Тит падането на Рим". Мнението на критиката е раздвоено:

Едно голямо жълто платно и една празна, катраненочерна сцена. Освен това осем актьори, изобилие от остри светлинни ефекти и всевъзможни драматургични палувания. Това са съставките на тази постановка, от която и след три часа и половина не става ясно как е стигнала до сцената на берлинския "Дойчес Театър" - смята театралният наблюдател на швейцарския в. "Нойе Цюрхер Цайтунг" Дирк Пилц.

По-нататък в резенцията му четем: "При това предпоставките изглеждат отлични: Димитър Гочев е един силен по отношение на формата и на интерпретацията режисьор, а "Анатомия Тит падането на Рим" е един тежък и нуждаещ се от интерпретация текст. Защото преди повече от двайсет години Хайнер Мюлер пренесе пропитата от кръв шекспирова трагедия "Тит Андроник" в едно брутално настояще. "Коментар към Шекспир", както нарича Мюлер своята пиеса, в която той дестилира кръвната вина на белите към Африка. С други думи би могло да бъде крайно актуално."

"Ставащото на сцената обаче се доминира не от конфликти, а от жълтото платно - продължава Дирк Пилц. - То се увива от вятъра, после пада на земята. Красиво, но плоско. Както и непрестанно търсещата авансцената актьорска игра: обичайният състав на Гочев (Волфрам Кох като Тит, Самуел Финци - Аарон, Алмут Цилхер -Тамора) действа безразборно и безсмислено с изпитаните средства на Гочев, които тук изглеждат сведени само до търсенето на самовлюбени ефекти: хорово говорене, иронично изкривяване, жестово подсилване на текста. Така че не се стига до осмисляне на текста, който се изражда по-скоро в един суетен куклен театър. Последствията са фатални: черно среща бяло и от това се получава сивото на произвола."

Така е видял постановката на "Анатомия Тит падането на Рим" от Димитър Гочев критикът на "Нойе Цюрхер Цайтунг".

За разлика от него колежката му от "ФАЦ" Ирене Бацингер е доволна както от работата на Гочев, така и на състава му. "Сцената е черна и празна: едно несъществуващо място без всякаква топографска специфика, в което може да се случи всичко и нищо. Осем невероятно виртуозни актьори образуват хор, който не се удивлява, когато небето се снижава - едно огромно жълто платно, което покрива пода... Като отлично съгласуван вокален октет те разказват за завръщането на пълководеца Тит от дългогодишна война. Въпреки бойния празник, в който се впускат, в кристално чистата, трескаво сугестивна постановка на Гочев не пада и капка кръв. В неговата хореография на ужаса ставащото се доминира от фамозния Самуел Финци в ролята на "дивия негър" Ааарон."

В заключение "ФАЦ" отбелязва, че Гочев не оставя нито капчица надежда за хода на света "в своята неописуемо красива, черна постановка".