"Новите десни" в България

Отделянето на г-жа Надежда Михайлова във фракция би било огромно събитие. Преди десет години. Сега това има значението само и единствено на симптоматика. Която говори, че с пет-шест години закъснение българското дясно повтаря съдбата на всички източно-европейски десници. Подобно на “Солидарност”, СДС не толкова загива, колкото се изпарява, изветрява се. Магическите три букви скоро ще бъдат спомен – за едни приятен, за други дразнещ, но спомен, какъвто е примерно “Екогласност”.

Това не значи, че новата десница ще се ражда без участието на СДС. Но със сигурност значи, че трябва да очакваме поява не на нова десница, а на нови десници.

Две или три?

По-скоро две, заради влиянието на феномена НДСВ.

1. Докато е жив и здрав Иван Костов, от ДСБ не може да се очаква никаква роля, освен на формирование лидиращо, неподчинено, самостоятелно. Най-много ДСБ да завъди сателити-дребосъци, тип формацията на г-н Праматарски, респ. на г-жа Надежда Михайлова.

2. Но това значи, че хипотетичната “втора десница” ще бъде заградена от една страна от харизмата на г-н Костов, а от друга – от харизмата на г-н Сакскобургготски (който трайно, съзнателно и задълго се настани в политическия център на страната).

3. И тъй като харизмата на г-н Петър Стоянов не стига и за подправка за нещо ново, то най-вероятно изглежда предположението, че все пак решаваща тук ще се окаже ролята на г-н Бойко Борисов.

Това би било една красива ирония на съдбата: в този случай г-н Борисов би заел не само поста на г-н Софиянски, но и неговата мечтана политическа ниша. Дали ще имаме коалиция, сливане до една структура или движение (НДББ?) е въпрос на дизайн и на конкретни обстоятелства. По-важното е, че г-н Бойко Борисов ежедневно, ежечасно сътворява (буквално от тялото си, от позите си) езика на новото дясно, каквото е възможно то, в сегашна България. Т.е. запълва главния дефицит на политическото ни пространство.

Какво пък. Все е по-добре от “синята идея” и нейната “надежда”.