Новият европейски договор дава големи права на Европарламента

Сред висшите представители на ЕС в момента цари оптимизъм. На заседанието на Европарламента във вторник сутринта /23.10./ президентът на Еврокомисията Барозу заяви :

“Нашето благосъстояние, нашата свобода, нашата сигурност – всичко зависи от това, колко решително ЕС ще съумее да реагира на глобалните развития. Смятам, че договорът за реформи представлява инструментът, с чията помощ Съюзът може да посрещне предизвикателствата на глобализацията, вместо да се страхува от тях. Този шанс не е за пропускане.”

Ако 27-те страни-членки ратифицират договора, те ще се сдобият с нещо като външен министър и президнт, който да представлява общността навън. Всичко това в очите на повечето европейски депутати представлява успех. Никога преди те не са се чувствали така силни, както след договора от Лисабон. Затова си има причина. Реформата включи Европейския парламент в процеса на взимането на решения в общността. На практика това означава, че няма да има вече нито едно важно решение, което да се вземе без участието на парламента в Страсбург. Съветът на общността, в който са представени държавните и правителствени ръководители на страните-членки в бъдеще ще трябва да делят властта си с Европарламента. Ханс-Герд Пьотеринг се радва, че тази цел най-сетне е постигната и казва:

“Европейският парламент се изравнява вече по правомощия с Европейския Съвет и то по почти всички важни законодателни въпроси. Това се отнася и до важните въпроси на аграрната политика. Всичко това е много, много голям напредък.”

Докато се стигне дотук, беше нужно дълго и трудно развитие. Особено като се има предвид, че в началото на 90-те години Европейският парламент имаше правото да си казва думата по твърде малко въпроси. Сега обаче, той получава правото за взимане на решения в почти всички политически сфери: например в имиграционната политика и политиката за даване на убежище, в борбата срещу трансграничната престъпност, както и при най-важната бюджетна позиция – аграрните субсидии.

Недоволство предизвикаха единствено споровете около разпределението на местата в бъдещия намален Европейски парламент. Италия се чувстваше онеправдана и в крайна сметка и беше дадено право да има един допълнителен депутат в Страсбург. Така вместо предварително предвидените 750 евродепутати, броят им ще бъде с един повече. Мартин Шулц – председателят на групата на социалдмократите в Европарламента, смята това за допустим компромис:

“Мисля, че решението, което беше прието е приемливо. То не е най-доброто, но в крайна сметка парламентът ще има 751 депутати и Италия едно допълнително място. Смятам, че по този начин беше намерено прагматично решение. То не е най-елегантното, но пък е приемливо.”

И без друго целият пробив в Лисабон е повече или по-малко прагматично решение – най-доброто и елегантното би била конституцията, на и договорът за реформи е приемлив.