Новият председател на Еврокомисията и кадровата политика

въпрос. Никой не може да каже каква политика ще следва Барозу в Брюксел, но междувременно никой вече не се съмнява, че той притежава способностите, необходими за високия пост.

Сега Барозу трябва да покаже, че при вземането на предстоящите персонални решения и разпределянето на отговорностите той е така независим, както твърди: "Не съм обещавал никому нищо" - подчерта той. Барозу се смята за обективен посредник между големите и малките страни, богатите и бедните, центъра и периферията на ЕС.

Това обаче стои в противоречие с онова, което големите очакват от новия шеф на Комисията. Канцлерът Шрьодер например даде пределно ясно да се разбере, че иска следващият комисар по индустрията да бъде германец, по-точно Гюнтер Ферхойген. Но той иска и нещо повече: този комисар трябвало да разполага с широки пълномощия, за да държи свободен гърба на германските мениджери, които създават нови работни места.

В същата посока отиват и очакванията на англичаните и французите, които подкрепят германското искане. Париж е хвърлил око на комисаря по въпросите на конкуренцията. Сегашният титуляр Марио Монти постоянно създаваше пречки на Франция през последните години, когато ставаше дума за сливането на големи концерни. За напред президентът Ширак иска да се сложи край на пречките от Брюксел. За целта той предлага французина Жак Баро, но все още не е решил кой ресор е по-важният - за конкуренцията или за вътрешния пазар.

Претенции към комисарията отговарящ за вътрешния пазар предявява и правителството в Лондон, което бе в постоянен клинч с досегашния титуляр холандеца Фритс Болкестайн. За най-перспективен кандидат се води Питър Манделсън, един близък политически приятел на премиер Блеър.

Само че не само големите страни-членки се борят за власт и надмощие в Комисията. Свои виждания - и предпочитани кандидати - имат и малките страни. Така например както ирландците, така и холандците са еднакво заинтересувани от това, кой ще стане приемник на комисаря по земеделието Фишлер. Датчаните пък се борят, комисарията за помощта за развитие да си остане в ръцете на техния човек Бертел Хаардер.

Чисто формално всичко това не би трябвало да интересува новия председател на Еврокомисията. Според регламента на ЕС, той трябва само да приема предложенията на отделните страни-членки. Кой какво прави в комисията вече е работа само на нейния шеф. Компетенциите на новия председател са ограничени единствено в сферата на външната политика, където има думата Съветът на министрите. В края на юни държавните и правителствените ръководители предложиха Барозу за шеф на Комисията и утвърдиха Хавиер Солана на поста му пълномощник по външната политика. Когато влезе в сила новата конституция, Солана ще стане комисар по външната политика и заместник-председател на Комисията. За Барозу това означава, че още от сега трябва да се замисли как да преустрои екипа си след две или три години.

С една дума: условията, при които новият председател на Еврокомисията ще трябва да сглоби екипа си, не са лесни. Той е изправен пред планина от работа и нови предизвикателства, не на последно място и това: да организира екипа си така, че да следва указанията му, и същевременно да удовлетвори поне донякъде очакванията на страните-членки.