Нови разкрития по случая за икономически шпионаж в Румъния

Основният акцент в станалите сега известни разкрития е привилигерованата връзка, която е съществувала между групата на Станчев и министъра на икономиката от последните две години Кодруц Шереш. Подслушани разговори между Стамен Станчев, работещ за редица международни консултантски компании участвали в най-големите приватизационни сделки в Румъния, и Кодруц Шереш дават любопитни детайли за естеството на отношенията между двамата. Разговорите, върху които се гради обвинението, са били записани от Службата за Вътрешна Информация в периода от лятото на 2005 до есента на 2006.

Така например, в края на юни 2005 Станчев е обсъждал по телефона с министър Шереш проект за продаването на 8% от Петром не на служителите на компанията, а на Асоциацията на служителите, предвождана от Ливиу Лука, която впоследствие да може да употреби тези акции против интереса на самите служители. Според прокуратурата проектът е дело на самия Станчев. В подслушания разговор министър Шереш обяснява на Станчев как се е опитал да прокара проекта в правителството : „Стана скандал. Някои министри казаха, че тази наредба е неморална и нечистоплътна... Хвана ме малко срам... Така че повече няма да поставям този проблем пред правителството”. Отговорът на Станчев е твърд и недвусмислен „Твоята работа не е да го подкрепяш, а да го представиш”. Резултатът е, че министърът изпълнява желанието на Станчев и поставя проекта още веднъж на вниманието на правителството, което отново го отхвърля.

Прокурата отбелязва и фамилиарния тон, който Станчев използва в разговорите си с министъра, към когото се обръща на малко име, както и поканата към Станчев да присъства на сватбата на „Кодруц”.

През лятото на 2006 пък Станчев си урежда неформална среща с министър Шереш във Виена, на която обсъжда приватизирането на дружествата Ромаеро и Самолети-Крайова в полза на американската фирма Джетран Интернешанал.

Самият Станчев признава, че той е заплащал пътуванията в чужбина на лицата с които е преговарял, както и че е раздал австрийски сим-карти на членовете на групата, която е организирал в Букурещ. Прокуратурата подозира, че това е направено специално с цел да бъде намален рискът от подслушване, а Станчев обяснява, че не му се е струвало нормално румънските държавни служители да трябва да плащат разговорите си с него от собствения си джоб. В същото време обаче Станчев признава в показанията си, че наемът на апартамента му в центъра на Букурещ е бил заплащан тъкмо от един от тези служители, а именно от Михай Дончу, бивш съветник по проблемите на приватизацията от Министерството на телекомуникациите и информационните технологии.

Друг подслушан от румънските тайни служби разговор е този между Станчев и Чиприан Палтиняну, вицепрезидент на Crédit Suisse First Boston. В него българинът казва на колегата си: „министър Шереш е до мен, пита къде е договорът за Хидроелектрика”. Следва договор, чрез който компанията Алро Слатина, контролирана от руски фирми, получава евтина електроенергия от Хидроелектрика и Нуклеарелектрика.

Медиите в Румъния проследяват с интерес и невероятното увеличение на личните активи на Кодруц Шереш според собствените му декларации за доходите му и се пита защо не е повдигнато обвинение и срещу него.

Българският гражданин Станчев и групата около него, обвинени в шпионаж в приватизации за милиарди евро на дружества като Петром, Радиокомуникации, електроразпределителното Електрика Мунтениа Суд или Ромтелеком, поддържат тезата, че са невинни и че цялото обвинение е базирано на непозване на икономическите практики.

Същевременно във вътрешнополитически план в Румъния се случват събития, които голяма част от анализаторите свързват именно с разкритията за корупционни схеми при приватизацията и в частност с групата на Станчев. Една от партиите, които до вчера съставляваха управляващата коалиция обяви, че се оттегля в опозиция. Става дума за Консервативната партия – малка партия, която традиционно играе ролята на балансьор и беше част и от предишното правителство на Адриан Настасе, преди да го напусне по същия начин през 2003, за да се представи на следващите избори в ролята на опозиционна партия. Въпреки това Консервативната партия беше подозирана в това, че продължава да има общи интереси и стратегии с бившите комунисти от PSD и затова, макар и част от управляващата коалиция през последните две години, бе обявена от Бъсеску като „неморалното решение” при съставянето на правителството след изборите в края на 2004. Оттогава досега емблематични фигури на партията бяха замесени в скандали - в това число и заместник министър-председателят Георги Копос, който бе принуден да напусне правителството след като срещу него бяха повдигнати обвинения в корупция.

Само преди месец бившият министър на индустриите от кабинета на PSD Дан Иоан Попеску се присъедини към Консервативната партия и бе назначен директно за нейн вицепрезидент. Интересно е да се отбележи, че именно по времето на Дан Иоан Попеску са сключени и повечето скандални приватизационни сделки, за които са обвинени Станчев и групата около него. Повече от това, един от главните обвиняеми наред със Станчев се счита за дясната ръка на Дан Иоан Попеску.

Още по-интересно е, че Кодруц Шереш, министърът на икономиката от последните две години, е член именно на тази Консервативна партия, заподозряна, че поддържа стари корупционни схеми от времето на управлението на бившите комунисти от PSD. След вчерашното оттегляне на консерваторите от управляващата коалиция, Кодруц Шереш беше разбира сред първите, които подадоха своята оставка. Консервативната партия от своя страна подкрепи безрезервно Шереш и заяви, че „не е въвлечен в никакъв икономически шпионаж”, с което само засили подозренията, че преминаването на партията в опозиция е свързано именно с разкритията в областта на приватизацията в енергетиката и в частност с връзките на Шереш с групата, конституирана около българския гражданин Стамен Станчев.

Не е неочаквано, че тайните служби на Румъния, на които президентът Бъсеску обръща специално внимание в борбата си с бившите комунистически елити, а и в налагането на собствената си политика, са в основата на разкритията за корупция в приватизацията. Самият президент на няколко пъти през последните две години намекваше, че бившите комунистически елити намират пътища да прокарват интересите си дори в новото правителство и мнозначително казваше че знае “повече, отколкото изглежда”. Последните разкрития показват именно това – освен преследването на членовете на бившето правителство, които попаднаха под ударите на Дирекцията за борбата с корупцията, президентският контрол на Бъсеску, осъществяван в голямата си част с помощта на тайните служби, е имал още от самото начало мисията да следи какво се случва в настоящето правителство, управлявало Румъния пред последните две години.