Новобогаташи в расо

Явно колегите се бяха вдъхновили от публикация в „Труд”, която разказваше за най-новата придобивка на пловдивския митрополит Николай. Луксозно ауди, един от последните модели, подарък от Тодор Батков - столичен адвокат, но по-известен като бизнесмен и български представител на Майкъл Чорни. Оказа се, че българските владици вече имат завидно количество скъпи коли. Един луксозен автопарк, чиято стойност сигурно покрива едногодишните разходи за свещенически заплати. Казвам това, не за да се заяждам на дребно, а защото висшите представители на българската църква реагират доста надменно, когато ги попитат за липсата на социални ангажименти. Вярно е, че това не е основната функция на Христовата църква, но в България хората отдавна са престанали да се питат какво е предназначението й. Църквата просто отсъства от живота им, а

владиците се държат като членове на политбюро

Нещо повече – те са несменяеми и не могат да изпаднат в немилост, нито пък да станат жертва на променена политическа конюнктура. Репортажът с колите бе поредната лоша новина за църковния ни живот, въпреки че бе написана с добронамереност. Там е и бедата. Звучеше като дописка за новобогаташи. Поредните български парвенюта, само че облечени в раса. Някои бяха подредили в дворовете на митрополиите си по пет-шест лимузини и джипове и ги показваха без никакъв срам на журналистите. Повечето, както казах, са подарени от богати българи, с неясен бизнес. Много вероятно е и тези возила да са придобити, благодарение на търговия с наркотици, пране на пари и други крупни престъпления. Българските духовници въобще не се свенят да приемат подаръци от съмнителни дарители, след като дори за българските политици това вече се оказва проблем. Проблемите обаче са много повече. Щом и българското духовенство открито започна да се увлича по мутренския стил на живот, какво можем да очакваме от останалите.

Тук искам да поясня, че един Мерцедес, сам по себе си не е

проява на мутренски стил

Проявата се състои в начина, по който е придобит този лукс. В Западна Европа зад него в повечето случаи стоят години на труд и усилия. У нас, в повечето случаи е белег на извършени престъпления. Да не говорим, че духовниците могат да си го позволят, едва когато са доказали, че са надмогнали изкушенията на бита. Пък дори и тогава не съм съвсем сигурен, че това е добре в една все пак бедна откъм материални и духовни ценности страна. Щом грубата воля за притежание и лукс е стигнала до тях, какво ли ни очаква в бъдеще… Тъжно е когато българските свещенослужители ни изпращат послания от този тип. Особено когато други послания липсват.