1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Нов кръг на преговорите за Косово

7 август 2006

Днес и утре във Виена ще се състои поредният осми кръг на преговорите за бъдещото устройство на Косово. Сближение в позициите на Белград и Прищина все още не се забелязва. Този път на дневен ред стоят децентрализацията на областта и правата на малцинствата. Информация на Кристоф Вьос:

https://p.dw.com/p/At5J
Вук Драшкович
Вук ДрашковичСнимка: AP

Най-големият успех на новия кръг преговори е, че те изобщо се провеждат. Сръбската делегация потвърди участието си, след дълго колебание, едва в края на миналата седмица. Направо ледена бе атмосферата на състоялата се преди две седмици също във Виена първа среща на високо равнище между ръководителите на Сърбия и Косово. Албанците продължават да искат пълна независимост за Косово; сърбите предлагат много широка автономия, но в рамката на сръбската държава.

На този фон не е чудно, че в интервю за германската телевизия водачът на албанската делегация на преговорите заместник премиерът Лутфи Хазири бе много песимистичен относно шансовете за успех във Виена:

“Ще бъде много трудно да се споразумеем със сърбите, тъй като те застъпват принципа на разделението, тоест принципа за две общности в Косово – а това е неприемливо за нас. Много се надявам, че сърбите ще се придвижат напред, макар това да ми се струва много малко вероятно.”

Идеята за двете общности бе дадена от сръбския президент Борис Тадич: сръбското малцинство в Косово да поддържа специални отношения с Белград, но без да получи отделно заделен регион. Косовските албанци обаче отхвърлят предложението: подобно разделение, опасяват се те, рано или късно щяло да доведе до разделението и на областта. Пълен отказ от Косово, това пък е нещо, за което Белград не иска и да чуе – както отново потвърди в навечерието на преговорите външният министър Вук Драшкович:

“Имаше навремето една Югославия, състояща се от шест съставни републики. Становището на международната общност гласеше: също толкова независими държави трябва и да възникнат. Сърбия е една от тези бивши съставни републики. Не е редно ние да станем единствената страна, на чиято територия впоследствие се пръква още една държава. Сепаратистите по целия свят са се вторачили в Косово, за да видят какво ще бъде решението на проблема, дали ще се наложи правото или насилието.”

Под насилие Драшкович разбира последните нападения срещу живеещите предимно в северно Косово сърби. Възстановяването на къщите в Свиняре, където преди две години албанците подпалиха над сто къщи, постоянно се саботира от албанците. Мнозина все още не са простили на сърбите, че в края на 90-те години стотици хиляди албанци бяха принудени да напуснат домовете си. За мнозина сърби пък е трудно да заживеят с албанците все едно, че нищо не е било.

Затова в дневния ред на сегашния кръг от преговорите стои въпросът как да се организира децентрализирано управление за останалите в Косово сто хиляди сърби. Сърбите искат 16 собствени общини, албанците не искат да им отпуснат повече от шест. Разгорещени спорове се очакват и по въпроса за правата на малцинствата.