Нов рекорд в цената на нефта

Явно нищо повече не помага. От една седмица насам картелът на големите нефтопроизводителки реши отново да повиши добива през август. Дори това обаче не охлади пазара. В сряда вечер цените на суровия нефт достигнаха най-високата цена, откак на борсите се търгува с нефт. Отново пазарът смаза очакванията, че цените може да спаднат, защото руския нефтодобивен концерн Юкос може да продава отново и затова дилърите можаха малко да си отдъхнат.

Атентати в Ирак, стачки във Венецуела, вълнения в Нигерия и несигурността около Юкос – глобалният нефтен пазар зависи от нервните тикове на политиката. Междувременно регионалните конфликти се отразяват все повече на цените на нефта и оттам на световната икономика.

Във всеки случай тези ценови шокове не са предвестие, че нефтът ще се свърши по света. Доскоро експертите изтъкваха, че всяка година се откриват повече нефтени залежи, отколкото се изразходва. Статистиките обаче често са само на хартия. Никой не знае точно колко нефт има под пясъците на Сахара. И нещо повече – вече е почти все едно кога ще изтече пясъчния часовник на нефтената промишленост.

В замяна по значимо е, че добива на нефт се концентрира във все по-малкто световни региони, които при това са политически чувствителни и където се водят боеве. СЩ, които са една от големите производителки от години от собствено производство могат да удовлетворяват само част от нуждите си. Във Великобритания добивът спада по-бързо от очакваното. И Норвегия, най-важната нефтодобивна държава в Западна Европа, също така изглежда е преминала апогея си.

Напълно е възможно цените на нефта внезапно да спаднат. 12 от 43-е долара, така пресмятат някои специалисти се дължат на спекулациите на дилърите. Само че подобни сметки, дори и когато са верни не помагат на потребителите. Също трябва да се плаща и възнаграждение за страха. Много по-важно е, че много по-малко участници решават за цените на световния нефт. Това дестабилизира пазара също както и географската концентрация на районите на добива. Ако днес например се стигне до вълнения в Саудитска Арабия, тогава цените ще експлодират отново.

Нищо не помага – големите държави производителки трябва да ограничат жаждата си за нефт. Ключът държат СЩ, които изгарят всеки четвърти литър. Новият ценови рекорд има поне една добра страна – той засяга американците в предизборната борба и американските политици трябва да се отчетат пред избирателите. Може би само така Вашингтонската енергийна политика може да бъде принудена да поеме курс на спестявания.